Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Башир Кази имаше дълга, буйна брада и носеше камуф​ лажни панталони и бял ловджийски елек. Ръцете му бяха груби и здрави. Чисто физически беше впечатляваща гледка. Но се беше отпуснал на кожения диван пред телевизора и след надменния поглед, който хвърли на Лисбет, Башир не ѝ обърна повече внимание. С малко късмет можеше да се окаже, че е напушен. За всеки случай тя залитна леко и отпи от манерката си. Башир се ухили и се обърна към Халил.

– Каква е тая курва, която си пуснал вкъщи?

– Никога преди не съм я виждал. Просто стоеше отвън и разправяше, че иска да гледаме някакъв видео​ клип. Разкарай я оттук!

Халил се страхуваше от нея. Беше очевидно. Но още повече се страхуваше от брат си, а това би трябвало да послужи на целите ѝ. Тя остави чантата с лаптопа си на едно сиво бюро до вратата.

– Е, коя си ти, момиченце? – попита Башир.

– Никоя – отвърна тя.

Това също не предизвика пресилена реакция, но Башир все пак се изправи бавно и въздъхна, вероятно колкото да покаже, че му е омръзнало от мацки, които се правят на отворени.

– Как можа да се върнеш в тоя квартал – каза той на Халил. – Тук живеят само курви и идиоти.

Лисбет огледа апартамента. Беше едностаен, с малка кухня вдясно. Навсякъде имаше разхвърляни дрехи и мебелите бяха малко – високо легло, масичка и коженият диван. Точно до бюрото имаше стик за хокей с топка, облегнат на стената.

– Това не беше най-проницателното обобщение – вметна тя.

– Какво каза?

– Изрази се доста общо, не смяташ ли, Башир?

– Откъде знаеш как се казвам?

– Току-що се чупих от затвора и идвам да ти предам съобщение от дружката ти Бенито.

Рискува. И все пак не съвсем, тъй като беше почти сигурна, че двамата са общували, а и Башир наостри уши. Определено беше чувал името, пролича си по проблясъка в замъглените му очи.

– И що за съобщение?

– Видеосъобщение. Искаш ли да го видиш?

– Зависи.

– Мисля, че ще ти хареса – каза тя.

Извади телефона си и се престори, че ѝ е трудно да го пусне. В действителност обаче въведе няколко команди и се свърза с инфраструктурата, която Републиката на хакерите поддържаше ежедневно. После направи крачка напред и погледна настоятелно Башир в очите.

– Бенито винаги се радва да услужи на приятелите си, знаеш го. Но има някои аспекти, които трябва да се обсъдят.

– Какви например?

– Това е затвор, което само по себе си е проблем. Все пак добре се справи, като успя да вкараш нож в отделението. Поздравявам те.

– Изплюй камъчето.

– Камъчето е Фария.

– Какво за нея?

– Как сте могли да се отнасяте толкова зле с нея?

– А?

– Държали сте се като свине.

Башир изглеждаше объркан.

– Какво говориш, по дяволите?

– Свине. Гадове. Шибани задници. Има различни думи, всички от които са твърде умерени, като се имат предвид обстоятелствата. Трябва да бъдете наказани, не си ли съгласен?

Лисбет очакваше реакция. Но бе подценила силата на внезапния гневен изблик, който последва първоначалното смущение. Без секунда колебание, Башир я цапардоса с юмрук право в брадичката. Лисбет едва успя да запази равновесие, но вниманието ѝ бе насочено главно към телефона, който стискаше здраво до бедрото си, насочила камерата към лицето на Башир.

– Изглеждаш сърдит.

– И представа си нямаш!

Тя отнесе още един удар и отново се олюля, но не направи опит да отвърне, дори не вдигна ръка да се защити. Погледът, който ѝ отправи Башир, бе едновременно бесен и смаян. Устата на Лисбет кървеше. Тя отново реши да блъфира.

– Май не постъпихте много умно, като убихте Джамал?

Башир я удари отново и този път ѝ беше по-трудно да остане на място. Замая се и тръсна глава, надявайки се погледът ѝ да се проясни малко. Забеляза ужасените очи на Халил, който стоеше точно до нея. И той ли щеше да ѝ се нахвърли? Не беше сигурна, неговите мисли не бяха толкова лесни за отгатване. Но Лисбет предполагаше, че той ще продължи да стои като парализиран. В слабата му фигура имаше нещо жалко.

– А, умно ли беше? – повтори тя и погледна Башир колкото се може по-подигравателно.

Той изгуби самообладание и спря да мисли, точно както се надяваше Лисбет.

– О, да, ти дори не можеш да проумееш колко умно беше, пачавро.

– Така ли, и защо?

– Той превърна Фария в курва – изкрещя Башир. – Курва! Опозори всички ни!

Той пак я удари и този път Лисбет не беше сигурна, че успя да задържи телефона в правилната позиция.