Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Окей, разбирам, не звучи добре. Но каква е връзката със смъртта на Холгер Палмгрен? – попита Курт Свенсон.

– Може би няма такава, но все пак – Фария Кази се озовава в отделението с повишена сигурност във „Флудберя“ и точно както е в случая на Лисбет, срещу нея има заплаха. Съществуват сериозни опасения, че семейството на Фария ще ѝ отмъсти, а днес от Сепо пот​ върдиха, че братята ѝ са се свързали именно с Бенито. Те наричат себе си правоверни, но имат повече общо с Бенито, отколкото с мюсюлманите, и решат ли да си отмъстят, тя е идеалният инструмент за целта.

– Мога да си го представя – каза Йеркер.

– Именно, а освен това се оказва, че Бенито се е интересувала както от Фария Кази, така и от Лисбет Саландер.

– Как са стигнали до това заключение?

– Благодарение на разследването, което провели от затвора, за да разберат как Бенито е успяла да вкара нож в отделението. Прегледали са всичко, абсолютно всичко, включително боклука в стаите за посещения. В едно от кошчетата там са открили смачкана бележка с почерка на Бенито, която съдържала крайно притеснителна информация. На листчето бил изписан адресът на училището, в което деветгодишната дъщеря на Алвар Олсен се е преместила преди няколко месеца. Но не само това. Имало е данни за още няколко души. За Фатима, леля на Фария и единствената роднина, с която момичето все още има близки отношения, но най-вече – и това е от особен интерес за нас – имало е информация за няколко близки до Лисбет Саландер хора: Микаел Блумквист, адвокат от Гибралтар на име Джереми Макмилан – не, още не знаем кой е това – и Холгер Палмгрен.

– Това вярно ли е? – каза Аманда Флуд.

– Да, за жалост. Направо е зловещо да гледаш бележката и да знаеш, че е написана преди смъртта му. До името му стоят адресът, пощенският код и телефонният му номер.

– Лошо – каза Йеркер Холмберг.

– Така е. Разбира се, не е задължително това да има нещо общо с убийството, или предполагаемото убийст​ во. Но все пак се набива на очи, нали?

– Набива се на очи – потвърди Соня Мудиг.

Микаел Блумквист вървеше по Хантверкаргатан в Кунгсхолмен, когато телефонът му звънна. Обаждаше се Софи Мелкер от редакцията. Попита го как се чувства. Той отвърна „горе-долу“, с което смяташе въпросът за приключен. Тя беше осмият човек днес, който изказваше съжалението и съболезнованията си. В това, разбира се, нямаше нищо лошо, но Микаел просто не издържаше. Искаше да преодолее ситуацията така, както се справяше винаги, когато някой умре – с тежък труд.

Сутринта беше в Упсала и прочете протокола от разследването срещу финансовия директор на „Русвик“, обвинен за убийството по непредпазливост на Карл Сегер. Сега отиваше да се срещне с Еленор Юрт, жената, която по онова време била сгодена за Сегер.

– Благодаря, Софи – каза Микаел. – Ще се чуем по-късно. Сега имам среща.

– Добре, ще говорим после.

– За какво?

– Ерика ме помоли да проверя нещо вместо теб.

– Вярно! Откри ли нещо?

– Зависи – каза тя.

– В смисъл? – попита той.

– В църковните досиета на Херман и Вивека Манхеймер няма нищо странно.

– Така си и мислех. Интересуваше ме досието на Лео – мислех си, че може да е осиновен или пък в миналото му да има нещо друго деликатно или странно.

– Разбрах това. Неговото досие също изглежда чисто и спретнато. Пише ясно, че е роден в енория Вестерлед, където са живели родителите му по време на раждането. Графа 20, озаглавена „Бележки за осиновители, осиновени деца и др.“, е съвсем празна. В документа няма нищо задраскано или засекретено. Всичко изглежда нормално. Всички енории, където е живял по време на детството и младините си, са изброени прилежно. Няма нищо необичайно.

– И все пак чух едно „зависи“.

– Нека го кажа така. И без това се намирах в Държавния архив, а цялата работа поразбуди любопитството ми, затова поисках да видя собственото си досие срещу сумата от осем крони, които всъщност не смятам да си удържам като служебни разходи.

– Колко щедро от твоя страна.

– Та, работата е там, че съм само три години по-голяма от Лео. Въпреки това моето досие изглежда коренно различно – каза тя.

– В какво отношение?

– Не е толкова прилежно. Почувствах се стара, докато го четях. В досиетата има една графа, номер 19. Там са записани датите и други бележки от случаите, когато съм се местила в друга енория. Не знам кой ги е вписвал, предполагам чиновници, назначени в църковната администрация. Но бележките са доста нееднородни. Някои писани на ръка, други на пишеща машина. Някои са подпечатани, а има и такива, които са написани накриво и излизат от редовете. Но при Лео всичко е перфектно, еднакво и отпечатано на една и съща машина или компютър.