Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Без съмнение. Биха могли да убият и кон.

– Именно. Невероятно е, че Холгер е оцелял толкова дълго и дори е успял да проговори.

– А думите му са интересни – намеси се Бублански.

– Така е, макар че трябва да се отнесем с известен скептицизъм към казаното от толкова замаян човек в такъв момент. Но както знаете, думите са следните: „Хилда фон“, или по-точно „Говори с Хилда фон“. Според Микаел Блумквист Холгер е искал да каже нещо важно, и разбира се, може да се разсъждава дали това е, или не е името на извършителя. Знаете, че получихме информация за стройна жена на неопределена възраст, със слънчеви очила, черна коса и кафява кожена чанта, която слизала забързано по стълбите вчера вечерта. Но сигналът е доста непълен и засега е невъзможно да определим важността му. Освен това се съмнявам, че Палмгрен би казал „говори с“, ако е имал предвид човекът, който му е навредил. Звучи ми по-скоро сякаш Хилда фон може да разполага с важна информация. Разбира се, възможно е и да е напълно несвързана със случая личност, която просто е изникнала в предсмъртните мисли на Палмгрен.

– Може и да е така, естествено, но все пак какво знаем за самото име?

– Първоначално бяхме обнадеждени – каза Соня. – В Швеция частицата „фон“ предшества благородничес​ ки фамилии и в този смисъл кръгът е доста ограничен. Но Хилда също така е обичайно име в Германия, а там „фон“ е просто предлог, който означава „от“, така че ако включим немскоезичния свят, групата става значително по-голяма. С Ян сме съгласни, че трябва да изчакаме, преди да започнем да разпитваме всички възможни благороднички с името Хилда. Но, естествено, продължаваме с търсенето и проверките.

– А какво казва Лисбет Саландер? – попита Курт Свенсон.

– Не много, за съжаление.

– Типично.

– Ами... да... може и да е така – продължи Соня. – Но още не сме разговаряли лично с нея. Помогнаха ни колегите от полицията в Йоребру, които тъкмо бяха разпитали Саландер във връзка с друг случай – тежко нападение срещу Беатрис Андершон във „Флудберя“.

– Кой, по дяволите, е посмял да нападне Бенито? – възкликна Йеркер.

– Главният надзирател в отделението, Алвар Олсен. Казва, че нямал друг избор. Ще стигна дотам.

– Надявам се, че Алвар Олсен има бодигардове – каза Йеркер.

– Мерките за сигурност в отделението са засилени, а Бенито ще бъде преместена в друг затвор, когато се възстанови. Сега е настанена в лазарета в Йоребру.

– Това не е достатъчно, гарантирам – каза Йеркер. – Имаш ли изобщо представа що за човек е Бенито? Виждала ли си жертвите ѝ? Вярвай ми, тя няма да се откаже, докато вратът на Алвар Олсен не бъде прерязан – бавно.

– И ние, и ръководството на затвора сме наясно, че положението е сериозно – каза Соня леко раздразнено. – Но за момента не виждаме непосредствена опасност. Може ли да продължа? Добре. Както казах, колегите ни от Йоребру не са научили много от Лисбет Саландер. Да се надяваме, че Бублански – на когото тя има известно доверие – ще има повече късмет. Всички тук имаме чувството, че Саландер е ключова фигура, нали? Според Микаел Блумквист Палмгрен бил притеснен за нея и споделил, че тревогата му е станала причина да извърши нещо невнимателно или глупаво. Това е интересно. Какво е направил? И в тази връзка на какви непредпазливи постъпки е способен един стар и обездвижен човек изобщо?

– Предполага се, че би могъл да направи телефонно обаждане или да потърси нещо от компютъра си – каза Аманда Флуд.

– Точно така! Но на този фронт не открихме нищо – с изключение на това, че дори не намерихме мобилния му телефон.

– Звучи подозрително – каза Аманда.

– Да, безспорно. И като стана дума, мисля, че има още нещо, за което трябва да поговорим. По-добре ти да поемеш оттук, Ян – каза Соня.

Бублански се размърда нервно, сякаш му се искаше да избяга. След това разказа историята на Фария Кази, за която го бяха информирали сутринта.

– Както чухте, Саландер не пожелала да говори с полицията за срещата си с Холгер Палмгрен – каза той. – Не е казала много и за нападението срещу Бенито. Но има едно нещо, на което е обърнала внимание. Разследването на смъртта на Джамал Чаудъри. Според нея то е проведено много зле и съм готов да се съглася.

– Какво те кара да мислиш така?

– Побързали са да отпишат станалото като само​ убийство. Ако това беше просто един от многото случаи, когато някоя бедна душа се е озовала на релсите, може би бих ги разбрал. Но тук не говорим за обикновен инцидент. Срещу Чаудъри имало фатва, а това не може да бъде подминато с лека ръка. В Стокхолм има малка група хора, които са се радикализирали под влиянието на екстремистките сили в Бангладеш и изглеждат готови да убият и за най-дребното провинение. Би трябвало да сме подозрителни към всеки инцидент с Джамал още откакто е пристигнал в Швеция, ако ще да става дума просто за подхлъзване на бананова кора. Но на всичкото отгоре той се е влюбил във Фария Кази, чиито братя искали да я омъжат за заможен ислямист от Дака. Сигурно можете да си представите гнева им, когато Фария избягала и се скрила тъкмо при човек като Джамал. Той не просто унищожил честта на семейството. Джамал бил и техен политически и религиозен враг, и хоп, ето че паднал пред мотриса в метрото. И какво направили нашите колеги? Набързо приели смъртта му за самоубийство, все едно разследвали взлом във Велингбю, въпреки че в случая имало редица странни обстоятелства. И не само това. Какво станало в деня след смъртта на Джамал? Фария Кази изпаднала в пристъп на лудост и блъснала брат си Ахмед през прозореца. Много ми е трудно да повярвам, че това няма нищо общо със случката в метрото.