Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Микаел първоначално изтълкува това като спазъм, причинен от възвръщането към живота, и за миг усети тънка струйка щастие и надежда. Но после се загледа в ръката на Холгер. Дали не се опитваше да му каже нещо? Махаше към гърба си и Микаел смъкна ризата му. Откри два пластира, залепени за кожата му, и без да се колебае, ги махна и се вгледа в надписите върху тях. Какво пишеше, по дяволите? Замижа и прочете:

Активна съставка: фентанил.

Какво беше това? Погледна към Холгер и за миг се поколеба. С какво да се захване първо? Извади телефона си и отвори Уикипедия.

Фентанил е синтетичен опиоид... Фентанилът може да бъде сто пъти по-силен от морфина.

Обичайни странични ефекти са респираторна деп​ресия, крампи в мускулатурата на трахеята... За противодействие се използва налоксон.

– Мамка му, мамка му!

Микаел се обади в спешна помощ, обясни кой е и че преди малко е звънял. Почти крещеше:

– Трябва да вземете налоксон, чувате ли? Трябват му инжекции налоксон. Изпаднал е в дълбока респираторна депресия.

Затвори и тъкмо се канеше да продължи с изкуственото дишане, когато Холгер опита да каже нещо.

– По-късно – спря го Микаел. – Пази си силите.

Холгер поклати глава и прошепна нещо. Невъзможно бе да чуе какво. Гласът прозвуча като дрезгаво, почти беззвучно грачене. Беше сърцераздирателно и Микаел прехапа устни. Отново понечи да вдъхне въздух в дробовете на стареца, но му се стори, че въпреки всичко долавя нещо. Две думи:

– Говори с...

– С кого? С кого?

С последни сили Холгер изграчи нещо, което звучеше като „Хилда от...“

– Хилда откъде?

– С Хилда фон... – прошепна Холгер.

Микаел имаше чувството, че това е нещо важно, нещо решаващо.

– Фон какво? Есен, Русен [38] Шведски благороднически семейства. – Б. пр. , какво?

Холгер го погледна отчаяно. После нещо стана с очите му. Зениците се разшириха. Челюстта му увис​ на. Състоянието му драстично се влоши и Микаел направи всичко по силите си – изкуствено дишане, сърдечен масаж, всичко, всичко, и за миг повярва, че наистина има резултат. Холгер бавно помести ръката си. В движението имаше нещо тържествено. Разкривените пръсти се свиха. Сякаш на инат старият мъж вдигна стиснатия си юмрук на една педя над леглото. После ръката падна обратно към одеялото и чаршафа. Клепачите се отвориха широко.

Тялото потръпна и Микаел разбра инстинктивно, че всичко е приключило. Въпреки това не се отказа от опитите да го свести. Натисна гърдите му по-силно и издиша въздух в устата му. Удари му шамар и му изкрещя да живее и да диша. Накрая беше принуден да приеме, че няма смисъл. Нямаше пулс, нямаше дишане, нищо. Микаел заби юмрука си в нощното шкафче толкова силно, че кутийката с лекарства полетя назад и таблетките се разпиляха по пода. Загледа се към Лилехолмен. Часът беше девет без петнайсет. Отвън на площада две тийнейджърки се смееха.

В стаята миришеше леко на готвено. Микаел намести одеялото, затвори очите на стареца и се загледа в лицето му. Нищо хубаво не можеше да се каже за чертите му. Бяха разкривени и стари. И все пак в тях имаше дълбоко вкоренено достойнство. Така му се струваше.

Светът сякаш внезапно бе станал малко по-лошо място. Микаел усети как в гърлото му се образува буца. Замисли се за Лисбет и посещението на Холгер в затвора, за всичко и нищо.

Малко след това пристигнаха парамедиците. Две момчета на по трийсет години. Микаел опита да им разкаже възможно най-обективно какво се е случило. Каза им за фентанила. Каза им, че Холгер вероятно е получил свръхдоза, че може би има подозрителни обстоятелства и че полицията трябва да бъде уведомена. Сблъска се с изморено и примирено равнодушие и му се прииска да закрещи и да вдигне скандал. Но стис​ на устни и кимна сдържано, когато момчетата покриха Холгер с един чаршаф, оставиха тялото да лежи в леглото и зачакаха пристигането на лекар, който да издаде смъртен акт. Микаел остана в апартамента. Съб​ ра възглавниците от пода, отвори прозорците и вратата на балкона, седна на черния фотьойл до леглото и опита да помисли трезво. Не успя. В главата му беше твърде голяма каша. Сети се обаче за разпръснатите документи в антрето, които подмина на влизане.

Изправи се, отиде да ги събере и се зачете в тях, застанал прав до изтривалката. Макар че първоначално не разбра връзката, едно име веднага му се наби на очи. Петер Телебориан. Това беше психиатърът, написал фалшив доклад, след като дванайсетгодишната Лисбет отмъстила на баща си, като го замерила със запалителна бомба. Телебориан беше мъжът, който уж искал да се погрижи за Лисбет, да я излекува и да я върне към нормалния живот, но в действителност я измъчвал умишлено ден след ден, час след час, връзвал я с колани и я подлагал на сериозен тормоз. Защо, за бога, в антрето на Холгер имаше документи за този човек?