Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Всъщност – каза Йеркер Холмберг.

– Дотук добре – отвърна Бублански.

– Всъщност не виждам защо някой би положил толкова усилия, за да убие един деветдесетгодишен мъж – продължи Йеркер.

– Осемдесетгодишен мъж – поправи го Бублански.

– Именно, осемдесетгодишен мъж, който почти не е излизал от апартамента си и явно, така или иначе, е можел да умре всеки момент.

– И все пак изглежда някой го е направил, нали? Соня, можеш ли да обобщиш с какво разполагаме до момента?

Соня, естествено, се усмихна. Действително грееше и дори на Бублански му се прииска тя да смекчи малко радостта си, ако ще просто за да има мир в къщата.

– На първо място с Лулу Магоро – каза Соня Мудиг.

– Не я ли обсъждахме достатъчно? – попита Курт Свенсон.

– Не, не сме – вметна Бублански доста остро. – Трябва да повторим и да резюмираме.

– Или, всъщност, не е само Лулу – продължи Соня, – а по-скоро цялата „София Кеър“, фирмата, която е отговаряла за грижите за Холгер Палмгрен. Вчера сут​ ринта отговорните лица във фирмата са получили съобщение, че Холгер е приет спешно в болница „Ерща“ поради сериозни болки в бедрата. Никой не е видял причина да се усъмни в информацията. Жената, която се обадила, заявила, че е завеждаща ортопедията, и се представила като Мона Ландин. Вдъхвала доверие и от „София Кеър“ ѝ предоставили данни за лекарствата и общото състояние на Холгер. След това всички домашни посещения в апартамента му били отменени. Лулу Магоро, която била много близка с Холгер, искала да го посети в болницата. Позвънила в „Ерща“, за да пита в коя стая е настанен, но по разбираеми причини – тъй като той не се намирал там – не научила нищо. Същия следобед обаче ѝ се обадила Мона Ландин, която очевидно ползвала измислено име. Заявила, че нямало опасност за Холгер, но в момента той бил приспан след дребна оперативна намеса и не бивало да го безпокоят. По-късно вечерта Лулу потърсила Холгер по телефона, но той бил... изключен. Никой от мобилния му оператор „Телиа“ не може да обясни какво е станало. Сутринта телефонът просто бил изключен от мрежата, но не е ясно кой служител го е направил. Изглежда, някой с компютърни умения и връзки в обществото е искал да изолира Холгер Палмгрен.

– Но защо им е да си правят целия този труд? – попита Йеркер.

– Има едно обстоятелство, на което си струва да обърнем внимание – каза Бублански. – Както казах, неотдавна Холгер Палмгрен е посетил Лисбет Саландер във „Флудберя“. Знаем, че Саландер е под заплаха, така че е логично да се запитаме дали Палмгрен не е бил въвлечен в нейните проблеми – може би защото е научил нещо или защото е искал да помогне. Лулу казва, че в събота Холгер я е помолил да му даде документи, които явно е получил преди няколко седмици от жена, която имала нещо общо с Лисбет.

– Коя е тази жена?

– Още не сме установили. Лулу не знаеше името ѝ, а Лисбет не желае да каже нищо, но имаме следа, която, надявам се, ще може да ни отведе напред.

– Каква следа?

– Както знаете, Микаел Блумквист е намерил няколко документа в антрето, може би защото Холгер или извършителят ги е изпуснал. Изглежда, това са журнали от детското отделение в психиатрична клиника „Санкт Стефан“, където Саландер е лежала като момиче. В документите се споменава името Петер Телебориан.

– Онзи мошеник.

– По-скоро онзи задник – каза Соня Мудиг.

– Някой свързал ли се е с Телебориан?

– Аманда говори с него днес. Той си живее охолно на Амиралсгатан със съпругата и немската си овчарка. Обяснил, че съжалява за Палмгрен, но не знае какво се е случило. Не пожелал да каже нещо повече и не познавал Хилда фон-нещо-си.

– Предполагам, че ще трябва пак да говорим с него – каза Бублански. – Междувременно ще прегледаме останалите документи и притежания на Холгер Палмгрен. Но да се върнем на Лулу Магоро, Соня.

– Лулу Магоро се грижела за Холгер вечерно време, четири или пет пъти в седмицата – продължи Соня. – Слагала му болкоуспокояващ пластир марка „Норспан“ с активна съставка... ще ми помогнеш ли, Йеркер?

Правилно , помисли си Бублански. Работи с тях! Накарай ги да се чувстват полезни.

– Бупренорфин – отговори Йеркер. – Това е опиоид, който се добива от растението сънотворен мак и се съдържа в лекарството субутекс, което се дава на хероинозависими. Бупренорфинът обаче е обичайно болкоуспокояващо при грижите за възрастни хора.

– Точно така, и обикновено Холгер е получавал скромна доза – каза Соня Мудиг. – Но вчера Микаел Блумквист е свалил от гърба му нещо съвсем различно. Два готови пластира фентанил актавис, които заедно са представлявали смъртоносна доза, нали така, Йеркер?