Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

– Да?

– Тогава Фария му се обадила лично, от друг номер, и поискала да се срещнат. По това време Джамал живеел тайно под наем в апартамент на Упландсгатан, уреден от издателство „Нурщедс“. Не е ясно какво точно се е случило. Знаем само, че Халил, малкият брат в семейството, помогнал на Фария да избяга и тя поела право към Упландсгатан. Срещата им била като по филмите или сънищата. Говорили и се любили, ден и нощ. Дори Фария, която обикновено мълчи по време на разпит, го потвърждава. Решили да се свържат с полицията и „Свенска ПЕН“, като се надявали, че те ще им помогнат да се укрият. Но после... Толкова е тъжно. Фария искала да се сбогува с малкия си брат, на когото имала доверие. Уредила си среща с него в едно кафене до Нора Банториет [36] Район в централен Стокхолм, който включва открити пространства и парк. – Б. пр. . Било хладен есенен ден. Фария отишла там със синьото ватирано яке на Джамал. Била дръпнала качулката над главата си. Носела черни гумени ботуши и дънки. И никога не се върнала.

– Било е засада, нали?

– Без съмнение. Има двама свидетели на случката. Но нито аз, нито Лисбет вярваме, че Халил я е измамил. По-скоро подозираме, че братята му са го проследили. Чакали Фария в червена хонда сивик, паркирана на Барнхюсгатан. Действали светкавично, завлекли я в колата и я откарали до жилището им в Сикла. Изглежда, братята са обмисляли да пратят Фария в Дака. Но, логично, начинанието им се сторило твърде рисковано. Как биха могли да я накарат да се държи спокойно на летището и в самолета? Като я дрогират?

– Вместо това решили тя да му напише писмо.

– Точно така. Но това писмо не звучи особено достоверно, Микаел. Почеркът действително е на Фария. Но всяко изречение свидетелства, че писмото е било продиктувано от братята или от баща ѝ – с изключение на тайното послание, което Фария вмъкнала в текста. Тя пише: „Та нали през цялото време ти повтарях, че не те обичам“. Това без съмнение е таен поздрав. В дневника си Джамал описва как двамата се обяснявали в любов всяка вечер и всяка сутрин.

– Джамал сигурно е бил тревога, когато тя не се е върнала след срещата с брат си.

– Разбира се. Но от полицията постъпили като идиоти. Двама полицаи отишли до апартамента в Сикла за задължителната проверка, но на вратата ги посрещнал бащата на Фария. Уверил ги, че всичко е наред и че дъщеря му просто се е разболяла от грип, и те си тръгнали. Но Джамал не се отказал. Звънял на всички и нав​ сякъде и според мен роднините на Фария усетили, че не разполагат с много време.

– Не звучи добре – каза Микаел.

– Така е. Дошъл понеделник, девети октомври. Джамал пише в дневника си, или по-точно в свързания и последователен ръкопис, който бил открит след смърт​ та му, че се събудил с усещане за смърт в тялото. Полицията веднага се хванала за това, разбира се. Но на мен не ми звучи отчаяно. Просто Джамал така се изразява. Бил „разкъсан“ и „кървял“. Не можел да спи, да мисли, направо не бил човек. „Залитал.“ Крещял, за да изрази „отчаянието“ си. Така пише и полицаите отдали твърде голямо значение на думите. Това е мнението ми. Между редовете той звучи по-скоро като човек, който иска да се бори и да си върне изгубеното. Преди всичко е бил разтревожен. „Какво ли прави Фария сега?“, пише той. „Дали са я наранили?“ Не споменава писмото ѝ нито веднъж, въпреки че то лежало отворено на масата в кухнята. Вероятно веднага е прозрял истината. Знаем, че се е опитал да се свърже с Фердуси, който бил на конференция в Лондон. Обадил се на Фредрик Лудален, доцент по биология и приятел на Джамал. Срещнали се в седем вечерта в апартамента на Хорнсбрюксгатан, където Лудален живее със съп​ ругата и двете си деца. Джамал останал дълго. Децата заспали. Майка им също си легнала, а Лудален бил все по-притеснен. Съчувствал силно на Джамал. Само че на следващия ден трябвало да става рано, а като много хора в кризисна ситуация Джамал се повтарял. Бърборел едно и също и към полунощ Фредрик го помолил да се прибира. Обещал утре да се обади в полицията и в центъра за жени, жертви на домашно насилие. На път към метрото Джамал позвънил на писателя Клас Фрьоберг, когото познавал покрай „Свенска ПЕН“. Клас не вдигнал и Джамал влязъл в метростанция „Хорнстул“. Часът бил 00,17, понеделник срещу вторник. Тъкмо се била разразила буря и навън валяло.

– Така че не е имало много хора.

– На перона имало само една жена, библиотекарка. Охранителната камера е уловила как Джамал минава покрай нея. Изглежда безкрайно тъжен. Но всичко друго би било странно. Почти не бил спал след изчезването на Фария и се чувствал предаден от всички. И все пак, Микаел, все пак... Джамал никога не би изос​ тавил Фария, когато тя имала най-голяма нужда от него. Една от камерите на перона била счупена, което може би е злощастна случайност, а може би не. Но не мога да повярвам, че е съвпадение това, че млад мъж заговорил библиотекарката на английски в същия миг, в който пристигнала мотрисата и Джамал се озовал на релсите. Жената не видяла какво се случва и няма представа дали Джамал е бил бутнат, или е скочил, а младият мъж, с когото е разговаряла, не е бил идентифициран.