Давид Лагеркранц - Мъжът, който търсеше сянката си

Химиотерапията ѝ тъкмо беше приключила и Ракел се чувстваше относително добре. Косата ѝ беше по-рядка и тънка, разбира се, но по-голямата част си беше на мястото. Охлаждащата шапка, която носеше по време на терапията, бе свършила работа. Тя все още беше стилна, стройна и изправена, с изчистени черти на лицето и естествен авторитет, който не я бе напускал, откакто взе финалния си изпит в Каролинския институт.

Пламъците на врата ѝ си бяха там, разбира се. Но въпреки че родилният белег ѝ беше причинил мно​ жество неприятности, когато беше малка, тя бе успяла да го обикне. Носеше го гордо и макар че в днешно време винаги обличаше блузи с поло яки, не го правеше от срам. Пък и това облекло се връзваше със строгия ѝ, изпълнен с достойнство стил – изчистен, но не твърде официален. Ракел още носеше дрехи и костюми, които бе поръчала да ѝ ушият на младини и които не се бе налагало да коригира оттогава. Въпреки че в характера ѝ имаше нещо хладно и строго, всички се държаха с нея уважително. Ракел беше компетентна, умна и ценеше лоялността както към идеи, така и към хора. Никога не беше разкривала тайна информация, дори пред мъжа си, покойния Ерик.

Ракел излезе на балкона и се загледа към площад „Уденплан “. Протегна дясната си ръка над парапета. Беше стабилна. Влезе обратно в апартамента и поразтреби тук-там. После отиде до гардероба в антрето, извади отвътре една лекарска чанта от кафява кожа и прибра в нея онова, с което по-рано през деня я беше снабдил Бенямин, нейният лоялен приятел и асистент. Продължи към банята, гримира се необичайно небрежно и избра безвкусна черна перука. За момент се усмихна повторно. А може би това беше нервен тик. Дори тя, с целия си опит, изведнъж изпита тревога.

Микаел и сестра му седяха на една от външните маси на ресторант „Пане Вино“ на Бреншюркагатан. Поръчаха си паста с трюфели и червено вино, обсъдиха лятото и жегата и поговориха за плановете си за почивка. След това Аника описа накратко положението във „Флудберя“, насочвайки разговора към същинската причина да се срещнат.

– Понякога, Микаел, полицаите са такива идиоти – каза тя. – Запознат ли си със ситуацията в Бангладеш?

– Криво-ляво.

– В Бангладеш официалната религия е ислямът. В същото време според конституцията държавата е светска с гарантирана свобода на медиите и словото, което, разбира се, не е невъзможна комбинация.

– Но не им се получава много добре.

– Ислямистите оказват натиск върху правителството, което е прокарало закони, забраняващи всякакви изказвания, които могат да наранят нечии религиозни чувства. Пише „могат“, а на практика всичко би могло да нарани някого. Законите се прилагат строго и редица автори са получили дълги присъди. Но не това е най-лошото.

– Законът е легитимирал злоупотребите.

– Законът е надул платната на ислямистите. Джихадисти и терористи систематично заплашват, тормозят и убиват инакомислещите, а едва малцина от извършителите биват изправяни пред съда. Особено тежко е пострадал сайтът „Мукто-Мона“, който се бори за свобода на словото, просвета и открито, светско общество. Много от авторите в блога са били убити, а още повече са заплашваните и обявените за ликвидиране. В това число и Джамал Чаудъри. Той бил млад биолог и от време на време пишел за „Мукто-Мона“. Текстовете му се занимавали главно с теорията на еволюцията. Джамал бил официално осъден на смърт от ислямисткото движение в страната, но избягал в Швеция с помощта на „Свенска ПЕН“ [35] Неправителствена организация за автори, ангажирана със свободата на словото в Швеция и по света. – Б. пр. . Дълго време изглеждало, че най-накрая може да си отдъхне. Бил в депресия, но състоянието му постепенно се подобрявало. Един ден посетил семинар за религиозното потисничество над жените, който се провеждал в Културния дом в Стокхолм.

– И там е срещнал Фария Кази.

– Браво, написал си си домашното – продължи Аника. – Фария е седяла най-отзад. Спокойно можем да кажем, че тя е много красиво момиче. Джамал не можел да откъсне очи от нея. След семинара отишъл да се запознае с Фария, което било началото не само на силно влюбване, ами и на голяма трагедия. Модерен преразказ на „Ромео и Жулиета“.

– Какво имаш предвид?

– Това, което казах. Точно като Ромео и Жулиета, семействата на Фария и Джамал били от две враждуващи страни. Джамал се борил за свободен и открит Бангладеш, докато бащата и братята на Фария взели страната на ислямистите, особено откакто сгодили Фария против волята ѝ за Камар Фатали.