Джон Лескроарт - Ловецът

— Толкова е тъжно — каза Сюзън.

— Не само тъжно — допълни Лин, — но и страшно. Защото там навън все още се намират тонове пари, както и хората, които са ги откраднали. Те не искат цялата история да се раздухва наново. А моите редактори вече ме питат дали не мога да проследя още някоя следа, да видя докъде ще ме отведе. Дали в жаравата няма още тлеещи въглени. А те, както разбрахме от случая със Спенсър, могат да бъдат доста горещи.

— Не можеш ли просто да им откажеш?

— И какъв репортер ще бъда тогава?

— Най-малкото жив.

Лин се усмихна.

— От твоите уста звучи толкова мелодраматично. Най-вероятно просто ме тресе предпечатно вълнение.

— Но все пак ще внимаваш, нали?

— Имам ли друг избор? Става дума за хората, намерили смъртта си в Джоунстаун. От всички нас зависи да не ги забравяме, а от мен зависи да запълня, доколкото мога, пролуките в историята. Тук няма давност, поне не и в морален смисъл. И не се притеснявай, ще си пазя гърба.

Елинор Бърг не искаше голяма церемония, затова групата, която се събра във вътрешния салон на ресторант „Фиор д’Италия“ в седмицата преди Деня на благодарността, бе относително малка. Освен Елинор, трите ѝ деца с половинките си и нейните внуци тя включваше още началника на градската полиция Ви Лапиър, завеждащия отдел „Убийства“ Ейб Глицки (и двамата в пълна парадна униформа), Девин Джул, Уайът Хънт, както и полицейския прессекретар Дона Джилиани.

След приключването на обяда и поднасянето на кафето Лапиър се изправи начело на масата, а Девин Джул почука няколко пъти по чашата си, призовавайки присъстващите към внимание.

— Днес сме се събрали — започна Лапиър, след като се възцари тишина, — за да поправим, поне донякъде, една несправедливост, датираща отпреди трийсет и шест години. Тогава Джеймс Бърг, наскоро повишен в инспектор на градската полиция, решава по собствена инициатива да проведе разследване на убийството на млада жена на име Марджи Карсън. Нейният съпруг, Кевин, вече на два пъти е съден за него и на два пъти журито отказва да го признае за виновен. Но Джим Бърг има лични впечатления от обвиняемия и също вярва в невинността му. Не след дълго кръгът на заподозрените се стеснява върху двама братя — Лайънел и Ланс Спенсър, познати на жертвата, които са нещо като самозвани войници в сектата Храм на народите на Джим Джоунс, пренесла се в Сан Франциско две години по-рано. Малко след като разпитва Лайънел Спенсър обаче, инспектор Бърг умира от явно, макар и необяснимо самоубийство. Около смъртта му се провежда разследване, което за съжаление не открива уликите, потвърждаващи, че той всъщност е загинал при изпълнение на служебния си дълг, разследвайки неприключено дело за убийство. Поради това той не е получил и публичното признание, полагащо се на останалите му колеги, паднали при сходни обстоятелства, чиито имена са изсечени в гранит на Мемориалната стена в Съдебната палата. Днес, госпожо Бърг, градската управа ми възложи честта да ви поднеса тази възпоменателна грамота, подписана от кмета, която засвидетелства, че съпругът ви, инспектор Джеймс А. Бърг, е загинал храбро на своя пост, и постановява името му да бъде добавено върху почетната Мемориална стена.

Когато Елинор Бърг се изправи с просълзени очи, за да благодари за признанието, Джул се обърна към Хънт и извъртя очи към тавана.

— Не ставай циничен — просъска му Хънт. — Виж я само. Цял живот е чакала този момент.

— Здравей, Уайът. Лин Шепърд се обажда. Сещаш се, от Индианаполис.

— А, значи не онази другата, която познавам в Албакърки?

Тя се изкиска в слушалката.

— Слушай, имаш ли минутка? Да не ти прекъсвам работата?

Часът беше 5:30 и Хънт още се намираше в офиса си.

— Винаги се радвам да те чуя, Лин. Как вървят нещата? Сюзън добре ли е?

— Да, чудесно. Всъщност онзи ден се видяхме. Похвали ми се, че си я поканил за Деня на благодарността. Много мило от твоя страна.

— Направих го от чист егоизъм. Влюбен съм в тази жена.

— Мисля, че чувствата ви са взаимни.

— Знам. Направо да се чуди човек. И тъй, какво мога да направя за теб?

Тя помълча секунда, преди да отговори.

— Споменах нещо пред нея, но после ми хрумна, че всъщност ти си човекът, с когото би следвало да говоря.

— За кое?

Лин въздъхна тежко.

— За онази история около Джоунстаун. За парите.

— Какво за тях?

— Това, че голяма част още не са открити. Много милиони в днешни пари. И сега, след като попаднахме на такава златна жила със Спенсър, моите редактори искат да продължа да се ровя. Смятат, че може би съм засегнала едва върха на айсберга.