Джон Лескроарт - Ловецът

— Уайът — промълви тя. — Помниш ли пристъпа в Мексико?

Той тръсна глава в нещо като сдържана съпротива.

— Не ми напомняй за него. Беше моментно състояние, за няколко дни. Проблемът е зад гърба ни, Там. Ланс е мъртъв, всичко остана в миналото. Не знам защо не мога просто да го забравя и да продължа с живота си. А междувременно рискувам да изгубя… Имам предвид, че ако съм все така и занапред, не бих те винил, ако не искаш да останеш. Дори и аз не желая да ме гледаш такъв. Мъча се да не съсипя всичко помежду ни, а през вечер изпадам в това… не знам как да го нарека. То направо ме унищожава. Да не говорим, че отблъсква теб.

— Ей! Чуй ме. Не съм тръгнала да си ходя и нищо не ме отблъсква. Освен може би фактът, че не споделяш с мен какво действително те мъчи.

— Какво ли? И аз самият не знам, нито мога да дам гаранция колко дълго ще трае. То просто се надига в мен, не ми дава да спя, предизвиква тези проклети главоболия… — Хънт поклати глава от умора и безсилие. — Не искам да подлагам никого на това изпитание.

Тя го прегърна и опря чело в гърдите му.

— Уайът. Замислял ли си се откога си така? От две седмици? Месец? На фона на целия си останал живот. Не можеш да очакваш да се възстановиш като с вълшебна пръчица и в това няма нищо лошо. Нима не разбираш, че тези терзания са вероятно пътят към изцелението. Почисти всичко старо, стигни дъното, за да продължиш после към следващия етап, какъвто и да е той. А единственото, което искам аз, е да ми позволиш също да бъда част от него. Част от теб. Смяташ ли, че ще е по силите ти?

— Мразя това, което се случва.

— Знам, че е така. Но не е нужно да го понасяш сам. Аз съм тук. И искам да бъда тук.

— Боя се, че ще…

Тамара отново сложи длан върху устните му.

— Спри дотук. Добре, боиш се. В това няма нищо лошо. Няма да се стресна и да побягна, ако те видя уплашен. Ще остана, докато сам не ме изриташ навън. — Тя го целуна. — Чуваш ли?

Хънт я притисна плътно към себе си, дишайки тежко.

— Ела, да се връщаме в леглото — каза тя.

Доди не бе очаквала, че Ланс ще бъде убит.

Каза си, че идеята ѝ нито за миг не е била такава. Планът се състоеше само в това законът да стигне до него и да го отстрани от пътя ѝ, оставяйки я свободна и финансово необезпечена. Когато узна новината за смъртта му, изпита неочаквано чувство на покруса и празнота.

Не ѝ беше трудно да играе ролята на опечалена вдовица — в много отношения дори нямаше нужда да се преструва.

Внезапната гибел на някой, с когото си живял, бе травмираща, дори ако не си изпитвал към него нищо подобно на любов. Все пак през последната седмица бяха правили секс. През последните три години Ланс се бе отнасял към нея с относително уважение, спазвайки правилата. Нейната част от сделката бе да бъде на разположение, когато я пожелае. А той не бе непривлекателен, нито неумел в леглото. Всъщност по-скоро обратното. Тя също имаше своите нужди в тази насока и той до голяма степен ги задоволяваше.

Но вече бяха минали три седмици на траур. Доди бе издържала безкрайните медийни интервюта, после погребението, обедите с близки и приятели, срещите с адвокати, счетоводители и с персонала на „Екзекюджет“, който сега минаваше на нейно подчинение.

За това ѝ бяха нужни немалко усилия.

Уайът Хънт, следваше да му се признае, удържа думата си и не спомена нищо за съдействието, което му бе оказала, давайки му номера на съпруга си. Тя все още не можеше да разбере как това му бе помогнало да установи местонахождението му, но очевидно беше възможно.

Всъщност вече нямаше значение!

Днес, в петъка преди Деня на благодарността, тя позвъни в компанията още щом се събуди и поръча малкия реактивен „Гълфстрийм“ за десет часа. Същия следобед вече се бе нанесла в президентския апартамент на „Риц Карлтън“ в Капалуа 13 13 Курорт в окръг Мауи, Хавайски острови. — Б.пр. — двеста и петдесет квадратни метра площ, със зашеметяваща гледка към океана. Ако някой я попиташе защо ѝ е толкова пространство, вероятно щеше да отговори, че е заради Джейми, който пристигаше в сряда за празника. 14 14 Денят на благодарността се празнува в четвъртия четвъртък на ноември. — Б.пр. Но от друга страна, какво пречеше да си го позволи? Парите си бяха нейни.

Всичките пари.

Тя отвори бутилката шампанско от барчето и поръча на румсървиса дузина стриди, плато със суши и опашка от омар. Наслади се на храната и отиде да вземе вана.

Когато излезе от банята, навън вече се свечеряваше. Въздухът бе пропит с аромати и полъхваше приятен бриз, затова не се подсуши с хавлията. Вместо това си наля във високата чаша остатъка от шампанското и излезе гола на терасата.