Джон Лескроарт - Ловецът

— Ланс. Просто не мога да го направя.

— Така ли? Ами тогава се консултирай с някой, който може, преди да си взел глупаво решение. Примерно с шефа си или пък с кмета. А защо не и с Уайът Хънт. Знаеш ли кой е той?

— Да, знам. Намираш се в неговата къща.

— Правилно. И да ти кажа ли какво ѝ е специалното на къщата? Че е една шибана крепост. Виждаш ли колко високо са прозорците? Няма как да надникнете вътре и да разберете къде се намирам. Покрили сте всички входове? Добре, и аз съм ги покрил. И ако само някой опита да влезе, момичето е мъртво. Хвърлите ли сълзотворен газ, момичето е мъртво. Ясен ли съм? И не ме карайте да чакам твърде дълго. Впрочем споменах ли, че вече се наложи веднъж да я гръмна? Има дупка в крака, през която губи доста кръв. Затова по-добре се размърдайте. Там ли си още?

— Да, тук съм.

— Добре, инспекторе. Чу ме добре и изпълнявай точно нарежданията ми, иначе ще има трупове.

Екипът на специалните части пристигна около час след първото обаждане до Джул. Те образуваха кордон, блокирайки Бранън стрийт между двете съседни пресечки, а също и алеята зад жилището на Хънт. Четири полицейски коли и брониран фургон бяха паркирани откъм улицата, една кола и двама снайперисти блокираха задния вход, а още една кола завършваше обсадата, затваряйки изхода на алеята край товарната рампа на съседния склад. Гърбът на сградата, обикновено мъждиво осветен от самотната улична лампа, сега бе озарен от яркия блясък на разположените наоколо прожектори. Три подвижни телевизионни станции изчакваха с екипите си малко по-далеч, по посока на Съдебната палата.

Командният пост бе разположен на Бранън стрийт, зад бронирания фургон, и включваше Глицки, Джул и Сара Русо, както и служители от специалните части. Макар далеч да не спадаше към тях, Уайът Хънт стоеше в непосредствена близост. Като цяло го игнорираха, но търпяха присъствието му. Все пак той бе човекът, подал сигнала, освен това ставаше дума за неговото жилище и неговата приятелка. Донякъде спомагаше и фактът, че се бе оказал прав, твърдейки, че извършителят на трите убийства от миналата седмица не е Лайънел, а Ланс.

Сега градският специалист по преговори в заложнически ситуации Сирил Джарвик — бивш психолог от морската пехота, с тихи, дружелюбни обноски — звънеше отново в къщата, с инструкции да предаде на похитителя, че исканията му се изпълняват и самолетът вече се подготвя за полет.

Ланс вдигна още на първото позвъняване, изслуша го и после изръмжа:

— Добре, глупаци такива, но да знаете, че ви гледам по телевизията и искам, когато тръгнем да излизаме, всички тези полицейски коли да ги няма. Както от улицата, така и от задната алея. Ясно?

— Напълно, няма проблем — отвърна Джарвик. — Но преди да процедираме нататък, Ланс, нека ти напомня, че още не е късно да си промениш решението. По всяко време. Ако искаш всичко да приключи мирно и тихо, просто ни кажи и ние ще се погрижим.

— Никакъв шанс. А и кой, по дяволите, си ти? Къде е онзи другият, с когото приказвах, Джул?

Джарвик даде знак с ръка на Девин да се приближи.

— Тук до мен е, в случай че искаш да го чуеш. Да му дам ли слушалката?

— Изобщо не ме е грижа с кого говоря. Искам само да се върши работа.

— Такива са и нашите намерения. Но ние също имаме едно искане към теб.

— Не ме занимавайте с глупости. Вече ви казах какво трябва да направите.

— Да, знаем това. Но преди да ти дадем кола, трябва да говорим с момичето, за да се уверим, че е добре.

— Няма да стане — отсече Ланс. — Всъщност възникна нов проблем. Докато вие си почесвахте задниците, тя взе ту да припада, ту пак да се свестява. Сега вече не е в състояние да ме откара до никъде и ще ми е нужен шофьор. И още преди да сте си отворили устата, ще ви кажа, че не искам да е ченге. Това автоматично означава, че не приемам непознати. Ето каква е сделката. Ще разменя момичето за кола, плюс Уайът Хънт, за да я кара.

Джарвик замълча за момент.

— Знаеш, че не можем да направим това — да разменим един цивилен срещу друг. Каква е разликата, ако изпратим полицай? Пак ще имаш заложник. И пак ще получиш самолет.

— Чухте предложението ми — каза Спенсър. — И ви съветвам час по скоро да го приемете, защото като гледам, май не ѝ остава много.

Психологът погледна Джул. Джул погледна Хънт, който на свой ред кимна с глава и рече умолително:

— Съгласен съм, само побързайте.

Джарвик въздъхна, после произнесе в слушалката:

— Добре, имаш сделка.