Джон Лескроарт - Ловецът

— Добре, от кого са съобщенията?

— От Доди Спенсър, жената на Ланс. Той е убиецът.

— Имаш предвид на майка ти?

— А също и на Орлов, таксиджията и Лайънел Спенсър.

— И защо си толкова сигурен?

— Защото в момента е в дома ми и държи Тамара в плен.

Той почти чу как Джул подскочи на мястото си.

— Какво?

Хънт му изложи в резюме събитията, като все пак се стараеше да не пропуска нищо важно. Двайсет и пет ценни минути вече бяха изгубени след разговора с Доди, докато Кали Лусенте успее да засече телефона на Ланс. Досега бе успяла да улови сигнала му от две клетки южно от Бранън стрийт и ѝ трябваше трета, за да посочи местоположението с абсолютна точност. Но дори и така бе ясно, че се намира в радиус от двеста метра от дома на Уайът, което му даваше достатъчна степен на сигурност.

— … ето защо те търся и колкото и да ми е неприятно да го кажа, това вече е работа на полицията. Трябва да извикаш подкрепление и да обградите мястото. Имам предвид, незабавно.

— Просто ей така?

— Колкото се може по-скоро, Дев. Не се шегувам. Той е вътре с нея, без капка съмнение. И чака да се появя, за да ме убие щом отворя вратата.

— Казваш „без съмнение“. Напълно ли си сигурен? Това е адски сериозно, Уайът. Няма място за грешки.

— Разбирам, и съм сигурен. Гарантирам.

Ланс Спенсър погледна часовника си. Бяха изминали почти четирийсет минути откакто Хънт бе изпратил своето съобщение, че ще се прибере след час.

Момичето бе спряло да хленчи и да се дърпа и сега лежеше кротко настрана. Той я бе овързал по начина, научен още във Виетнам — обърна я по корем и омота стегнато ръцете ѝ зад гърба, а после изви глезените ѝ нагоре и прокара въжето, завързвайки и тях. Можеше да е спокоен, че няма да помръдне, нито да издаде звук.

Придърпа един стол в антрето, откъдето се виждаше добре както гаражната врата, така и тази откъм кухнята, и седна, наострил слух да чуе превъртането на ключа в ключалката.

Напусна поста си само два пъти — веднъж, за да отиде до тоалетната, след което забърса внимателно клозетната чиния и пода около нея, и веднъж, за да провери дали задният вход е заключен точно по начина, по който го бе заварил на идване. Хънт почти със сигурност щеше да влезе, вкарвайки мини купъра откъм Бранън стрийт, но имаше и малка вероятност да остави колата другаде и да се прибере откъм кухнята. Предвид факта, че мястото представляваше бивш склад, разположен в доста съмнителен район на града, му се стори странно, че не е оборудвано с алармена система, но понякога човек просто изваждаше късмет.

Всеки път, когато се връщаше на мястото си, проверяваше момичето. То продължаваше да лежи както го бе оставил, обърнато с гръб към него, а възлите държаха добре.

Чудесна компания, няма що, мина му през ума.

Може бе трябваше да се отърве от нея още преди идването на Хънт, да си спести време и разправии. Но мисълта за силата на звука от предния изстрел го накара да се замисли за начина на екзекуцията. Не беше ли по-добре просто да вземе един нож от кухнята и да ѝ пререже гърлото? Тихо, ефективно и една грижа по-малко.

Тъкмо стана от стола и се упъти нататък, когато домашният телефон зазвъня отново. Той спря и се заслуша. Няколко секунди нямаше да го забавят, а можеше да е нещо важно — например Хънт да е променил намеренията или графика си.

Четири сигнала, после се включи телефонният секретар.

Ланс направи още една стъпка по правия коридор, водещ към кухнята.

Чу се записът, приканващ да се остави съобщение, а след него прозвуча глас:

— Ланс Спенсър. Вдигнете телефона. Говори инспектор Джул от полицията на Сан Франциско. Сградата е обградена. Има само два изхода и всеки от тях е покрит от снайперисти. Искам да излезете незабавно, с вдигнати във въздуха ръце.

— Целуни ме отзад — произнесе Ланс в слушалката. — Имам при себе си заложник и искам кола.

— Виж, това няма как да стане — каза Девин. — Знаеш, че не можеш да се измъкнеш оттук. Пусни момичето и след това ще се разберем как да приключим случая, без никой да пострада.

— Аз ще ти кажа какъв е начинът никой да не пострада. Или ми докарай кола, или ще ѝ пръсна мозъка. Още сега.

— Това не е решение, Ланс. Какво ще постигнеш, ако я убиеш?

— Удовлетворение, ако не друго. Но въпросът не е там, а ето къде: кой ще е по-прецакан, ако я убия, аз или ти? Мисля, че и двамата знаем отговора. Особено след като убийството ѝ толкова лесно може да се избегне. Ти ми даваш кола, аз отивам на летището и се качвам на самолет. Оставям момичето на пистата и излитам. По-лесна сделка от това здраве му кажи.