Джон Лескроарт - Право на милосърдие

Днес заведението беше пълно. Масата им все още не бе разчистена. Върху покривката стояха купите от специалитета, който си бяха поръчали — китайски спагети със сос „цацики“ (кисело мляко с чесън и сусамово олио), ръчно омесени питки хляб и дребнички сладкиши късметчета. Главен готвач беше съпругата китайка на Лу Гърка, по тази причина тук винаги се предлагаха интересни чуждестранни блюда. Някои от тях бяха изненадващо вкусни, други изобщо не ставаха за ядене. Днешният специалитет не беше лош…

Глицки се усмихваше само с устни. Очите му никога не участваха в този процес, който при повечето хора регистрира наличието на някаква доза жизнерадост. Ефектът значително се подсилваше от грозния белег, пресичащ устните му. Харди знаеше, че го е получил още в детството си, по време на игра на успоредка, но Ейб „твърдото ченге“ обичаше да оставя хората да си мислят, че това е станало след безкомпромисен ръкопашен бой с употреба на хладно оръжие.

Приятелството им датираше отпреди двайсетина години, когато за кратко време бяха в един екип като патрулни полицаи. От два месеца не бяха обядвали заедно. В продължение на половин час Харди и Греъм Русо обсъждаха „имуществото“ на Сал, което се изчерпваше със стария пикап, известно количество лични вещи и дрехи втора употреба, плюс няколкостотин долара в банката. След този разговор Харди сериозно се запита за какво всъщност става въпрос и реши да позвъни на Ейб.

Едно е да предполагаш какво е становището на полицията, а съвсем друго (и далеч по-желателно) — да го научиш направо от източника. С изключение може би на момента, в който става ясно, че това становище не е много добронамерено…

— Искаш да кажеш, че има вероятност Сал да не е посегнал сам на живота си?

Дразнещата антиусмивка на Глицки остана върху лицето му.

— Кои мои думи не успя да схванеш? — попита той. — Те бяха доста по-кратки от твоите…

Репликата накара Харди да се намръщи. Беше готов да помогне на Греъм за уреждане на имуществените въпроси, но нищо повече. В служебната му биография фигурираха две спечелени дела по обвинения в предумишлено убийство, но това съвсем не означаваше, че е готов да се залавя с трето. Подобни дела бяха твърде изтощителни, твърде лични…

А сега Глицки намеква, че Сал може би не се е самоубил.

— Не става въпрос за обема на думите, а за техния смисъл, Ейб — каза на глас той. — Самоубил ли се е Сал, или не?

Глицки не бързаше да отговори. Вдигна и пресуши чаената чашка пред себе си, после се намести на седалката и опря лакти на масата.

— Резултатите от аутопсията още не са готови — рече той. Мрачният хумор изчезна от гласа му така внезапно, както се беше появил. — Да не би да имаш клиент?

Опасен въпрос. Ако някой търси помощта на Харди във връзка с убийство и той го спомене пред представител на полицията, това несъмнено ще окаже влияние върху следствието. Същевременно Харди не искаше да лъже приятеля си. В крайна сметка не беше обсъждал с Греъм никакви въпроси, свързани с евентуална защита по наказателно производство, ето защо сви рамене и каза:

— Помагам на едно от децата му във връзка с наследството…

— На кое?

— На изпълнителя на завещанието — отвърна с усмивка адвокатът. — Хайде, Ейб, изплюй камъчето. Какво се говори в твоите среди?

Глицки изпъна ръце и ги постави върху масата с дланите надолу.

— Чух, че около мястото на инжекцията имало травмирана тъкан…

— Какво означава това?

— Означава, че може би не се е инжектирал сам, а някой му е помогнал. Може би се е дърпал…

— И?

— Знаеш го не по-зле от мен — въздъхна Ейб. — Засега се въздържам от мнение, чакам заключението на Страут… — Джон Страут беше съдебният патолог. — Но както се казва в такива случаи, разследването продължава. Известно ти е, че отхвърляме вероятността за предумишлено убийство едва след като Страут каже, че такова няма…

Харди се облегна назад, а Глицки помълча малко, после най-сетне се предаде:

— Във фризера на Сал е имало формуляр за ненамеса от медицинско естество, редовно подпечатан и заверен. На масичката за кафе — лепенка, която съобщава този факт. Състоянието му е било тежко, на прага на смъртта. Самият акт на смъртта е бил хуманен — къркачка плюс морфин. Край на страданията.

— Във вестниците не се споменава, че е страдал. Мислех, че е бил болен от Алцхаймер… — Харди реши да премълчи факта, че Греъм му каза за болките, които е имал Сал… Струваше му се, че това все още не бива да става обществено достояние.