Джон Лескроарт - Право на милосърдие

Постепенно канализира работата си в друга посока: планиране на жилищно строителство, търговски договори и ипотеки. От време на време си позволяваше да припечелва някой долар като превежда клиентите си през бюрократичните лабиринти на Наказателния кодекс, но в болшинството си тези клиенти бяха обвинени в дребни престъпления — например кражба от магазин, или нещо подобно…

Често му се искаше да зареже преструвките на тази професия и да се върне зад бара. Но това беше друг проблем. Светът вече не беше същият, особено след появата на децата…

В онези дни двамата с Франи се чувстваха богати. Имаха пари в банката, къщата на Харди беше малка, но напълно изплатена. На всеки шест месеца получаваха чек за около пет хиляди долара от печалбата на „Шамрок“ и с него покриваха разходите по кредитните си карти. От първите две дела за убийства също направи малко пари. Живееха спокойно и щастливо с месечен доход от около три хиляди долара.

Но сега се нуждаеха от три пъти по-голяма сума. Застраховка на къщата, медицински осигуровки, застраховки живот, спестявания за времето, когато децата ще влязат в колеж (ако влязат), изплащане на заема, теглен за разширение на къщата. Освен това храна, облекло, периодични забежки в света на бездетните — кръчми, ресторанти и нощни заведения.

Не можеше да си позволи да зареже адвокатството. Вече не беше в състояние да работи това, което му харесва. Догодина, веднага след като Винсънт тръгне на училище, Франи възнамеряваше да се върне на работа. Но това беше твърде проблематично, тъй като и двамата си даваха сметка, че ежедневните грижи за децата и къщата искат своето.

Имаше и друга възможност, разбира се. Франи изкарва курсовете по семейно планиране (с цената на нов заем, разбира се), после си намира подходяща работа и започва да изкарва добри пари (от семейно планиране , господи! — би възкликнал Харди). И след десетина години…

Но живееха в 90-те, Америка съвсем не беше в цветущо състояние. Хората затягаха коланите и бачкаха като луди, единствената им надежда беше, че някой ден, може би, децата им ще се радват на горе-долу същото материално благополучие като тяхното днес…

Харди си даваше сметка, че никога няма да се върне в малкия си бар, където би могъл да изкарва по някой долар от бакшиши. Щеше да си наляга парцалите зад бюрото срещу сто и петдесет часа месечно, обявени пред данъчните, докато на практика ще работи далеч повече от двеста… И така, докато умре.

Проблемите на зрялата възраст. Започваше да си гради една теория, според която именно зрялата възраст е основна причина за смъртността в тази страна. Някой би трябвало да се заеме с подробното проучване на въпроса…

Животът е прекалено кратък. Това е положението. Ето защо нямаше никакво намерение да се занимава със защита на обвинени в убийство…

Все пак последва Глицки, който прекоси Брайънт стрийт и хлътна в Съдебната палата — едно огромно, квадратно и безлично чудовище, боядисано в сиво и синьо. Макар и на сравнително късо разстояние от Маркет стрийт — едва седем пресечки, запълнени с прогресиращо мрачни сгради — Палатата изглеждаше на светлинни години от софистицирания културен център, но който би трябвало да служи.

От последното му посещение тук бяха настъпили промени: на огромната, изцяло остъклена входна врата, имаше изписани с графити решетки — едно не особено добро архитектурно решение, което поне на теория би трябвало да подсили у посетителя чувството за сигурност и стабилност. До просторния входен вестибюл се стигаше през въртяща врата, която изплюваше въпросните посетители директно пред тесен процеп, оборудван с металдетектори.

Пред редицата вулгарно декорирани асансьорни врати Глицки бе спрян от някакъв младеж с вид на латиноамериканец, който започна да му разяснява обстоятелствата по някакво дело. Вероятно беше помощник областен прокурор — служба, която някога бе заемал и Харди. Нима и аз съм бил толкова млад? — удиви се той.

Забил поглед в пристигащите и заминаващи асансьори, Харди си помисли, че областната прокуратура вероятно е претърпяла коренна реорганизация. Иначе един толкова млад помощник областен прокурор като хлапето пред Глицки едва ли би поело обвинението по някое дело за убийство… А явно случаят е именно такъв, защото Глицки не беше от хората, които си губят времето в празни приказки по коридорите…

Ейб в крайна сметка се сети, че трябва да ги запознае.

— Ерик Франко, новопостъпил прокурор — заби пръст в гърдите на хлапето той. — Дизмъс Харди, стара пушка… — Пръстът му смени посоката на движението си, после изчезна. — Харди вече не работи тук, избирайки по-тучните пасбища на частната практика… Франко току-що е получил първото си дело по член 187 (предумишлено убийство) и се чувства малко нервен…