Джон Лескроарт - Право на милосърдие

Очите на Глицки станаха замислени. Ръката му несъзнателно поднесе празната чаена чашка към устните. Разнесе се засмукващ звук, после чашката се върна на масата.

Харди внимателно го наблюдаваше.

— Какво?

Отдавна общуваха помежду си по особен начин — без много думи, почти на езика на глухонемите.

— При нас назначиха първата жена детектив — започна Глицки. — Сара Евънс, дойде от отдела за борба с корупцията. Много умна и стабилна личност. Включиха я в екип с Лание и им възложиха разследването…

— Тя мисли, че не става въпрос за самоубийство, така ли?

— А ти както винаги си прозорлив — направи гримаса Глицки.

— Това е причината, поради която хората ме обичат, но и се страхуват от мен — покровителствено кимна Харди. — Значи тази Сара Евънс изгаря от желание да докаже наличието на коварно престъпление, а ти се опасяваш, че това желание ще я направи прекалено ревностна в разследването…

Този път усмивката на Глицки беше почти истинска.

— Всичко ти е ясно! — рече с уважение той. — За какво изобщо съм ти притрябвал?

— Не ми трябваш, защото си безкрайно досаден! — шеговито рече Харди. — Но съм прав, нали?

— Да речем, че не си на съвсем погрешен път — призна Глицки.

— А Евънс забеляза ли травмираната тъкан, за която спомена преди малко?

— Да, плюс още някои неща…

Сара Евънс смяташе себе си за сериозен и съвестен полицейски служител. И в интерес на истината, малцина от хората около нея имаха друго мнение. След едно десетилетие тежка работа тя бе успяла да постави под контрол всички опасности, произтичащи от положението ѝ на жена в едно мъжко царство, включително сексуалните стереотипи на началниците си. В крайна сметка постигна целта, която си бе поставила — званието сержант-инспектор и титулярно място в отдел „Убийства“.

През двата почивни дни продължи да работи върху случая Сал Русо. Още от самото начало усети, че тук нещо не е наред. Имаше чувството, че апартаментчето на Сал иска да ѝ каже нещо, но запази това чувство дълбоко в себе си. Даваше си ясна сметка колко глупаво би прозвучало това в ушите на околните. Не знаеше как да предаде това усещане на партньора си — един индивид от мъжки пол с дълъг стаж в полицията, на име Марсел Лание. (Каква глупост, рече си тя. Всички инспектори в Сан Франциско, които се занимават с убийства, са от мъжки пол и имат дълъг стаж в полицията).

Но фактите си оставаха факти. Столът в кухнята на Сал Русо беше преобърнат, върху плота имаше пресни белези, нанесени с твърд предмет. И други неща ѝ направиха впечатление — малката бучка зад ухото на Сал, изражението на лицето му, което трудно би могло да се нарече умиротворено.

Позицията на тялото му, проснато на пода. Защо е там? След като е решил да се самоубие, логично би било да седне в удобното кресло, да си направи инжекцията и да заспи завинаги. Но вместо това тялото му лежеше на пода, свито като зародиш. Това някак не се връзваше, макар че Сара нямаше представа как и с какво…

Дали чувствата имат отношение към всичко това? Или, както беше отбелязал Лание, всичко е изсушено и подредено? Има улики, няма улики. Точка по въпроса.

Полицията е длъжна да разследва всеки случай на неестествена смърт до окончателното становище на съдебния патолог. Но Лание имаше далеч по-голям опит в тези разследвания и беше категоричен, че в случая става въпрос за самоубийство. След което добави, че ако ще работят през шибания уикенд, по-добре да се залавят с разпита на свидетелите по другите дела, които им висят на главата. А те не са малко, напомни ѝ той. Убийство след битов скандал. Едно нещастно момче, открило зареден револвер 45-ти калибър в нощното шкафче на бащата на най-добрия си приятел. Някакви бандити, които се бяха изпостреляли взаимно. Работа имаха предостатъчно.

Сара обаче не искаше да изпуска горещата следа по случая Сал. Разбира се, ако такава следа изобщо съществува. Бе твърдо убедена, че трябва да продължат разследването, поне до заключението на Страут. Марсел отстъпи и отиде да разпита Греъм, най-големият син на покойника. Името му получиха от съдията Джиоти…

Съботният ден Сара прекара в апартамента на Сал, заедно с екипа на отдел „Местопрестъпления“. Преровиха всичко — гардероби и скринове, кухненски шкафове и чекмеджета, кашони и кофи за боклук. В резултат откриха това, което тя наричаше „допълнителни доказателства“: един масивен сейф под леглото, обърнат с вратичката нагоре, нови количества спринцовки и морфин, документи. Помоли експерта по пръстови отпечатъци да поръси с прашеца си всичко това, той с готовност се съгласи.