Джефри Дивър - Невидимия

— Команди ли? — попита Фокусника. — Какъв си бил?

— Бях шеф на отдел. Сега там дойдоха млади кадри. Не получавам от тях дори телефонно обаждане.

Компютърът „реагира“ на последните две думи. На монитора се изписа: „На кого искате да се обадите?“

Райм въздъхна:

— Ще ти разкажа една случка. Вчера исках да се свържа с един човек от отдела. Лейтенант Лон Селито.

На монитора се появи: „Набиране. Лон Селито“.

— И му казах…

Изведнъж Фокусника се намръщи.

Извъртя бързо монитора. По лицето му се изписа гняв, той издърпа кабела на телефона и изключи компютъра. Екранът потъмня.

Райм притисна глава към възглавницата в очакване на ужасното бръснарско ножче, Фокусника отстъпи, дъхът му свистеше като на астматик. Изглеждаше по-скоро впечатлен, отколкото ядосан.

— Нали знаеш какво беше това? — попита с хладна усмивка. — Чист илюзионизъм. Разсея ме с бърборенето си, използва звуково разсредоточаване. Хитро. Думите ти звучаха напълно естествено… докато не спомена приятеля си. Точно това име провали номера. Това вече не беше естествено. То възбуди подозренията ми. Дотогава обаче се справи отлично.

„Неподвижният маг…“

— Аз също съм доста способен — продължи Фокусника.

Наведе се и протегна ръка. Разтвори пръсти, дланта му беше празна. Когато я прокара близо до очите на Райм, паралитикът почувства леко докосване до ухото си. Когато ръката на Фокусника отново се появи, в нея имаше четири бръснарски ножчета. Той стисна юмрук и те сякаш се сляха в едно.

„Не…“ Райм се боеше не от болката, а от това, че може да бъде лишен и от сетивата си. Убиецът приближи ножчето до очите му, премести го леко в двете посоки. Сетне се усмихна и се отдръпна.

— А сега, почитаема публика, поредният фокус. Ще ви го представя с помощта на моя асистент.

Тези думи бяха изречени със зловещ, театрален глас.

Убиецът вдигна ръка и бръснарското ножче проблесна в нея. С леко движение Фокусника дръпна панталоните на пижамата и бельото на Райм и хвърли ножчето като летяща чиния към оголените му слабини.

Паралитикът присви очи.

— Какво ли си мисли… — обърна се Фокусника към въображаемата си публика. — Знае, че бръсначът е върху кожата му, може би се забива в плътта му, прерязва гениталиите му, може би някоя вена или артерия… А той не чувства нищо!

Райм сведе поглед към слабините си в очакване да види кръв. Фокусника се усмихна:

— Но може би ножчето не е там… Може би е другаде. Може би е тук.

Той се пресегна към устата си и извади малкото метално острие оттам. Вдигна го. Намръщи се:

— Чакайте.

Извади още едно ножче от устата си. Трето. В ръката му вече имаше четири ножчета за бръснене. Той ги подреди като карти и ги хвърли над Райм, който затаи дъх в очакване да се посипят върху него. Но… те изчезнаха.

Райм усещаше ускорения пулс в слепоочията си. Погледна будилника. Струваше му се, че са минали часове, но Том беше излязъл само преди петнайсет минути.

— Защо правиш това? — попита паралитикът. — Защо убиваш тези хора? Какъв е смисълът?

— Не убих всички — изтъкна гневно убиецът. — Ти провали номера ми с ездачката при река Хъдсън.

— Добре, защо ги нападна тогава? Защо?

— Нищо лично.

— Нищо лично ли?

— Да кажем, че за мен е важно онова, което олицетворяват.

— Обясни ми.

— Не, не смятам да го правя — прошепна Фокусника и погледна към вратата. — Нямаме време. — Приближи се до леглото. — Знаеш ли какво минава през главите на зрителите? Част от тях се надяват, че илюзионистът няма да успее да се измъкне навреме, че ще се удави, ще се набучи на острите колове, ще изгори. Има един номер, който се казва „Горящото огледало“. Той е любимият ми. В началото илюзионистът се гледа суетно в огледалото. В него вижда отражението на красива жена. Тя му кимва и накрая той се поддава на изкушението и влиза в огледалото. Изведнъж се оказва, че са си сменили местата. Сега жената е пред огледалото. Обгръща я облак дим и тя се преобразява в Сатаната. Илюзионистът се озовава в ада, прикован с вериги за пода. Около него се появяват пламъци, а също и пред огледалото, единствения му път за избавление. Огънят се приближава. Точно преди да го обгърне, той се освобождава от веригите, прескача огнената завеса и излиза от огледалото. Дяволът се втурва към илюзиониста, полита и изчезва. Илюзионистът разбива огледалото с чук. После излиза напред и щраква с пръсти. Появява се ярка светлина и… може би отгатна, той се превръща в дявол. Публиката обожава този номер. Аз обаче знам, че част от тях се надяват огънят да се разпространи и илюзионистът да загине. — Той замълча, сетне добави. — И, разбира се, това понякога се случва.