Джефри Дивър - Невидимия

Най-обезпокоителното от всичко бе, че още не бяха открили Лари Бърк. Десетки полицаи претърсваха Уестсайд, но не намираха нито свидетели, нито улики, които да подскажат къде може да е. Имаше поне нещо окуражително — трупът не беше в маздата. Колата още не бе извадена, но един водолаз се беше спуснал до нея и бе проверил багажника.

— Къде се бави яденето? — попита Селито и погледна през прозореца.

Сакс и Кара бяха излезли да купят храна за вкъщи от близкия кубински ресторант. (Младата илюзионистка не се вълнуваше толкова от храната, колкото от възможността да опита кубинско кафе, което, както го описа Том, се състояло от една част кафе, една част кондензирано мляко и една част захар.)

Дебелият детектив се обърна към Райм:

— Опитвал ли си някога кубински сандвич? Те са върхът.

Том обаче не се интересуваше нито от храна, нито от разследвания.

— Време е за сън — обяви той.

— Часът е едва девет и трийсет и осем, Том — изтъкна Райм. — На практика е още следобед. Така че изобщо не е време за лягане. — Гласът му прозвуча едновременно капризно и заплашително. — Проклетият убиец е на свобода и постоянно променя интервала, през който отвлича жертвите си. На четири часа, на два часа. — Той погледна часовника. — В момента може би подготвя поредното си убийство. Разбирам, че не ти харесва, но аз имам работа.

— Не, нямаш. Ако не желаеш да наречеш това време от денонощието нощ, добре. Сега обаче ще се качим горе, ще свършим някоя и друга работа и ти ще си легнеш. За два часа.

— Ха. Надяваш се да заспя и да откарам до сутринта. Не, няма да стане. Ще остана буден цяла нощ.

Болногледачът завъртя очи, сетне заяви непреклонно:

— Линкълн, качваш се горе за няколко часа.

— Ти да не си просиш уволнението? — сопна се Райм.

— А ти да не си просиш изпадането в кома?

— Това е тормоз над беззащитен инвалид — измърмори Райм, но се предаде.

Разбираше опасността. Когато паралитикът седи в едно положение твърде дълго или когато не е изпълнявал физиологичните си функции, съществува риск от дисрефлексия — повишаване на кръвното налягане, което може да доведе до удар, допълнителна парализа или смърт. Дисрефлексия се получава рядко, но може бързо да те изпрати в болницата или в гроба. Затова Райм се съгласи да го качат горе, за да задоволи физиологичните си нужди и да си почине. Точно такива моменти — смущения в „нормалния начин на живот“ — бяха най-противното в сегашното му здравословно състояние. Те го вбесяваха и депресираха.

В спалнята на горния етаж Том се погрижи за физиологичните му нужди.

— Добре. Два часа почивка. Дремни малко.

— Един час — тросна се Райм.

Болногледачът понечи да възрази, но се вгледа в очите на инвалида и освен гнева (който изобщо не му правеше впечатление) видя загриженост за следващите жертви на Фокусника.

— Един час — склони той. — Ако поспиш.

— Добре — съгласи се Райм; сетне добави смръщено: — Едно питие ще бъде добро приспивателно.

Болногледачът подръпна червената си вратовръзка — признак на колебание, което Райм надуши като акула — капка кръв в морето.

— Само една чашка — замоли паралитикът.

— Добре.

Том наля от стария „Макалън“ в една чашка и я нагласи със сламка до главата на Райм.

Криминологът отпи жадно.

— О, какво блаженство… — Погледна празната чаша. — Някой ден ще те науча да цениш истинските напитки.

— Ще се върна след час.

— Команда, будилник — нареди Райм на компютърната система.

На плоския монитор се появи циферблат. Райм нагласи електронния будилник за след час.

— Аз щях да те събудя — рече болногледачът.

— О, правя го, в случай че си зает или си забравил. Така със сигурност ще се събудя, нали?

Болногледачът излезе и затвори вратата. Райм се загледа към прозореца, където гнездяха двойка соколи, властелини на небето над града. Женската (по-способният ловец) се обърна към него за миг, сякаш усетила погледа му. Накокошини се, сетне отново се зае да наблюдава суматохата около цирка.

Райм затвори очи и се замисли за уликите. Какъв ли бе мотивът на Фокусника? Какво ли показваха месинговите стружки, хотелската електронна карта, журналистическият пропуск, мастилото. Мистерия след мистерия… Накрая отвори очи. Това бе абсурдно. Той изобщо не беше изморен. Искаше час по-скоро да се върне на работа. И дума не можеше да става за сън.

Почувства течение и се ядоса на Том, че е оставил климатичната инсталация. Когато на паралитика му потече носът, непрекъснато трябва някой да му го бърше. Той извика контролната програма на климатика на монитора и се замисли дали да не каже на Том, че не е могъл да заспи, защото е било прекалено студено. Един поглед към екрана обаче му бе достатъчен, за да разбере, че климатичната инсталация не е включена.