Джефри Дивър - Невидимия

От автомобила слязоха двама младежи с тъмни костюми. Огледаха улицата (включително и него) и явно решиха, че е безопасно.

Единият се наведе и заговори през отвореното задно стъкло.

Свещеникът знаеше кой е вътре: заместник областният прокурор Чарлс Грейди, обвинителят на Андрю Констабъл. Грейди и жена му бяха дошли на концерта, в който участваше дъщеря им. Именно прокурорът бе главната причина за мисията му в Содом този уикенд. Също като апостол Павел, преподобният Суенсън беше дошъл сред неверниците, за да им покаже грешките им и да отвори очите им за истината. Възнамеряваше да го стори по доста по-решителен начин от апостола — като убие Чарлс Грейди с големия пистолет в куфарчето, което притискаше към гърдите си, сякаш беше свещеният кивот.

Той се огледа.

Внимателно прецени ъглите, пътищата за бягство, броя на минувачите и движението. Не можеше да си позволи провал. Твърде много зависеше от това. Чарлс Грейди задължително трябваше да умре.

Около полунощ предния вторник Джеди Барнс, член на местната въоръжена групировка, неочаквано се появи на вратата на сградата, служеща на преподобния Суенсън за дом и църква. След удара на полицията срещу Патриотичния съюз на Андрю Констабъл преди няколко месеца Барнс се криеше в един фургон дълбоко в гората около Кантон фолс.

— Направи ми кафе — нареди Барнс и се вгледа в ужасения отец с жестоки, безумни очи.

Под звука на дъждовните капки по ламарината Барнс, як и страшен самотник с посивяла къса коса и хладен поглед, се наведе напред и каза:

— Имам нужда от една услуга, Ралф.

— Каква?

Барнс протегна крака и се вгледа в талашитения, неравно лакиран олтар, скован от самия свещеник.

— Един човек се е заел да ни съсипе. Преследва ни. Той е един от тях.

Суенсън знаеше, че под „тях“ Барнс имаше предвид неясна съвкупност от федерални и щатски власти, медии, нехристияни, политици и интелектуалци. (Под „нас“ разбираше всички, които не спадаха към горните категории, стига да бяха бели.) Свещеникът не беше чак такъв фанатик като Барнс и съмишлениците му — които го плашеха до смърт, — но смяташе, че в това, което проповядват, има известна истина.

— Трябва да го спрем.

— Кого?

— Един прокурор в Ню Йорк.

— О, онзи, който се е заел с Андрю?

— Да. Чарлс Грейди.

— Какво мога да направя? — попита Суенсън, като си мислеше за писмо в подкрепа на арестанта или пламенна проповед.

— Да го убиеш — отвърна Барнс.

— Какво?

— Искам да отидеш в Ню Йорк и да го убиеш.

— Боже мили! Не мога. — Докато отчаяно се опитваше да спре треперенето на ръцете си, отецът разсипа порядъчно количество кафе по книгата с химните. — Освен това каква полза може да има? Така няма да помогна на Андрю. По дяволите, те ще разберат, че той стои зад това, и положението му ще се влоши допълнително…

— Констабъл не е замесен. Той е извън сметките. Тук е заложено много повече. Трябва да направим така, че волята ни да се чуе. Да направим онова, което тези задници във Вашингтон все разправят по пресконференциите. „Да изпратим ясно послание.“

— Забрави, Джеди. Не мога да го направя. Това е лудост.

— О, мисля, че можеш.

— Ама аз съм свещеник.

— Всяка неделя ходиш на лов — това също е убийство в известен смисъл. Бил си във Виетнам. Събирал си скалпове, ако се вярва на слуховете.

— Това беше преди трийсет години. Няма да убивам никого.

— Обзалагам се, че Клара Самсън ще е доволна, ако го направиш. — За момент настъпи жестоко мълчание. — Може пиленцата скоро да пропеят, Ралф.

Миналата година Джеди Барнс беше убедил Уейн Самсън да не ходи в полицията, след като бе заварил Божия служител с тринайсетгодишната си дъщеря в двора на църквата. Сега на свещеника му хрумна, че Барнс се е намесил само за да го държи в ръцете си.

— Моля те, виж…

— Клара написа хубаво писъмце, което съвсем случайно е у мен. Много точно е описала интимните ти части. За мен не представлява особен интерес, но съдебните заседатели сигурно ще бъдат заинтригувани.

— Не можеш да го направиш. Не, не, не…

— Не искам да споря, Ралф. Ето какво е положението. Ако не се съгласиш да ми услужиш, след месец ще правиш на негрите в затвора онова, което си карал да ти прави Клара Самсън. Какво решаваш?

— Мамка ти!

— Ще го приема за положителен отговор. Ето какъв е планът.

Барнс му даде пистолета, адреса на хотела и на кабинета на Грейди, сетне го изпрати в Ню Йорк.

Когато пристигна преди няколко дни, преподобният Суенсън започна с кратко разузнаване. Благодарение на леко завеяния си вид и свещеническите си одежди успя да проникне в сградата на прокуратурата. Скри се в един килер и остана там до полунощ. Сетне разби кабинета на Грейди и научи, че прокурорът и семейството му ще присъстват на концерта в Нейбърхуд Скул и че дъщеря му е сред изпълнителите.