Джефри Дивър - Невидимия

Сега, въоръжен и треперещ от нерви, свещеникът стоеше пред училището и гледаше как телохранителите на Грейди говорят с прокурора на задната седалка. Планът беше да убие Грейди и бодигардовете с пистолета със заглушител, сетне да се хвърли на земята и да закрещи, че някой е минал с кола и е стрелял в движение. Щеше да избяга в суматохата. Опита се да каже някоя молитва, но макар че Грейди беше слуга на дявола, пак не му се струваше редно да иска помощ от Господ за убийството на един бял християнин. Затова се задоволи да изрецитира наум един пасаж от Библията.

Видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт. И земята се просвети от неговата слава… 3 3 Откровението на Йоана, 18.1. — Б.пр.

Преподобният Суенсън се олюля; не можеше да чака повече. Спокойно, спокойно… Искаше вече да е при паството си, в градчето си, в църквата си, да чете проповедите си.

И с Клара Самсън, вече петнайсетгодишна и годна за всички цели и деяния.

Той извика със силен глас, казвайки: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух… 4 4 Откровението на Йоана, 18.2. — Б.пр.

Замисли се за близките на Грейди. Съпругата на прокурора не беше извършила нищо лошо. Да си женен за грешник, не те прави негов съучастник. Не, щеше да пощади госпожа Грейди.

Освен ако не го забележи.

Колкото до дъщерята, Криси… Той се почуди на колко години е и как изглежда. Може би щеше да ѝ хареса да живее в Кантон Фолс.

Овощията, за които душата ти копнееше, изчезнаха от тебе, и всичко изящно и разкошно загина от тебе, и няма вече да се намерят… 5 5 Откровението на Йоана, 18.14. — Б.пр.

„Не — помисли си той. — Направи го. Хайде, хайде.“

И един силен ангел взе един камък, голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери… 6 6 Откровението на Йоана, 18.21. — Б.пр.

„Моят камък на възмездието, Грейди, е този безотказен швейцарски пистолет, а вестоносецът не е ангел небесен, а представител на достойните граждани на Америка.“

Той тръгна към колата.

Телохранителите още гледаха в друга посока.

Свещеникът отвори куфарчето и взе плана на Ню Йорк и пистолета. Скри оръжието в цветната карта и закрачи небрежно към автомобила. Телохранителите на Грейди стояха един до друг, с гръб към него. Единият се пресегна да отвори вратата на прокурора.

Пет метра…

„Господ да се смили над теб, Грейди…“

Изведнъж сякаш небето се срина върху раменете му.

— На земята, на земята, бързо, бързо, бързо!

Половин дузина мъже и жени както демони сграбчиха преподобния Суенсън за ръцете и го повалиха на тротоара.

— Не мърдай, не мърдай, не мърдай!

Единият грабна пистолета му, друг дръпна куфарчето, трети притисна врата му към плочника сякаш под тежестта на всички грехове на този град. Лицето му се одра в бетона, белезници стегнаха китките му, джобовете му бяха преровени за секунди.

Притиснат до земята, преподобният Суенсън видя как от колата на прокурора изскачат грима полицаи с бронирани жилетки.

— Долу, главата долу, долу!

„Господи, който си на небето…“

До главата му се приближиха мъжки крака. В контраст с грубостта на полицаите, които го натискаха, и заповедните им гласове, този човек беше изключително учтив. Заговори с мек южняшки акцент:

— Сега, господине, ще ви обърнем по гръб и ще ви прочетем правата. И вие трябва да ми кажете дали ги разбирате.

Неколцина полицаи го обърнаха и го изправиха на крака. Свещеникът с ужас се втренчи в другия мъж.

Беше онзи с тъмното яке, когото бе видял на Уошингтън Скуеър. До него стоеше русият мъж, който явно беше поел следенето след него. Третият, едрият човек, който се интересуваше кога започва концертът, стоеше наблизо.

— Господине, аз съм детектив Бел. Сега ще ви прочета правата. Готов ли сте? Добре.

Бел прегледа съдържанието на куфарчето на Суенсън.

Допълнителни боеприпаси. Бележник с доста бездарна проповед, написана с разкривени букви. Пътеводител „Ню Йорк за по петдесет долара на ден“. Имаше и разкъсана Библия с печат от хотел „Аделфи“, Бауъри 232, Ню Йорк.

„Хм — помисли си Бел, — така ще прибавим и обвинение за гавра със светото писание.“

Нищо обаче не показваше връзка между този опит за убийство на Грейди и Андрю Констабъл. Обезкуражен, той остави подчинените си да картотекират уликите и се обади на Райм, за да му докладва, че импровизираната операция е протекла успешно. След като помоли Бел да остане още няколко минути, Райм бе продължил да изучава доклада от проникването с взлом в кабинета на прокурора. През това време Мел Купър проверяваше в компютъра влакната, намерени на местопрестъплението. Накрая Райм направи няколко доста обезпокоителни заключения. От анализа на следите от обувки се виждаше, че престъпникът се е застоял известно време на едно място — при десния преден ъгъл на бюрото на секретарката. От инвентаризацията личеше, че там се е намирал календарът за ангажиментите на прокурора. Единственото мероприятие за този уикенд бе рециталът на Криси Грейди в Нейбърхуд Скул.