Джефри Дивър - Невидимия

Това явно не беше убягнало от вниманието на натрапника. Колкото до самия престъпник, Райм предположи, че е облечен като свещеник. От базата данни на ФБР Купър установи, че черните влакна са от плата на една фабрика в Минесота — специализирана в производството на черен габардин за свещенически одежди. Това не беше твърда следа, но Райм предположи, че полиестерните влакна, свързани с колосан памучен конец, са паднали от бяла риза, за която е прикрепена свещеническа яка.

Червеният сатенен конец можеше да идва от връвчицата за отбелязване на страниците на стара книга. Златното фолио също можеше да е от нея. Библия например. Преди години Райм беше работил по случай, в който един наемен убиец бе скрил наркотици в Библия с изрязани листове. В кабинета на заподозрения бяха открити подобни улики.

Бел нареди на Грейди и семейството му да останат вкъщи. На тяхно място се качиха щатски полицаи. Различни екипи за следене бяха разположени на север от училището на Пето Авеню, на пресечките на Шесто на запад, на Университетския площад на изток и на Уошингтън Скуеър на юг.

Разбира се, Бел, на когото се падна градинката, лесно забеляза нервния свещеник, отиващ към училището. Детективът започна да го следи, но заподозреният го забеляза. Друг полицай продължи следенето до училището. Трети детектив се приближи и го попита за концерта, за да провери за следи от оръжие. Не видя такива, а и нямаше основателна причина да го претърси.

Заподозреният обаче остана под наблюдение и веднага щом извади пистолета от куфарчето и се насочи към примамката, бе повален и обезоръжен.

Полицаите с изненада установиха, че арестуваният наистина е свещеник — документите му го доказваха. Бел извади пълнителя и изкара патрона от цевта на пистолета.

— Доста голям патлак за едно отче.

— Аз съм пастор.

— Това имах предвид.

— Свещеник съм!

— Много добре. Чудех се, след като вече си знаете правата, дали все пак няма да предпочетете да говорите? Да ви кажа, господине, ако ни отговорите на няколко въпроса, може доста да улесните положението си. Кой ви накара да убиете господин Грейди?

— Господ.

— Хм. Добре. А някой друг?

— Друго няма да чуете от мен. Това е отговорът ми. Господ.

— Добре, да ви закараме сега в участъка и да видим дали Той ще се застъпи за вас.

„Това ли наричат музика?“

С хола на Райм прозвуча думкане на барабани, сетне нестроен звук от духови инструменти, репетиращи някаква мелодия. Шумът идваше от цирка в парка от другата страна на улицата. Мелодията беше фалшива, а инструментите звучаха зле. Той се опита да не се разсейва и продължи телефонния си разговор с Чарлс Грейди, който му благодареше за залавянето на свещеника, дошъл да го убие.

Бел тъкмо бе разпитал Констабъл в градския арест. Затворникът каза, че познавал Суенсън, но го бил изхвърлил от Патриотичния съюз заради „нездравия му интерес“ към дъщерите на енориашите му. Констабъл нямал нищо общо с него и отричаше да е знаел каквото и да било за опита за убийство.

Въпреки това Грейди изпрати на Райм кутия с веществените доказателства, намерени около Нейбърхуд Скул и в хотелската стая на преподобния Суенсън. Райм ги прегледа набързо и не откри ясни улики срещу Констабъл. Той обясни това на Грейди и добави:

— Трябва да изпратим хора във… как беше онова градче?

— Кантон фолс.

— Да съберат проби за сравнение. Възможно да има връзка между Суенсън и Констабъл, но нямам никакви контролни проби оттам.

— Благодаря за помощта, Линкълн. Веднага ще изпратя някого.

— С удоволствие ще напиша експертното си становище, ако искаш — увери го Райм, но думите му бяха заглушени от едно особено фалшиво соло на английски рог.

„По дяволите, аз мога да композирам по-добра музика“ — помисли си.

Том обяви, че трябва да премери кръвното му. Показанията му се сториха високи.

— Никак не ми харесва — измърмори болногледачът.

— Аз също не харесвам много неща — сопна се Райм; тревожеше го бавният напредък по случая.

Обади се един техник от лабораторията на ФБР във Вашингтон и той го уведоми, че резултатите от изследването на металните стружки от сака на Фокусника ще излязат най-рано на следващата сутрин. Бединг и Сол се бяха обадили в повече от петдесет хотела в Манхатън, но не бяха открили нито един, в който да се използват електронни карти като намерената в якето на убиеца. Селито беше извикал полицаите, стоящи на пост пред цирка, но и те не бяха видели нищо подозрително.