Джефри Дивър - Невидимия

— Става.

С разкривени букви детективът записа прозвището на престъпника в горната част на дъската.

Фокусника…

— Да видим сега как ще разгадаем номерата му.

Сакс се обърна към момичето:

— Разкажи за „Изчезнатия човек“.

Илюзионистката прокара пръсти през късата си коса и описа трика. Добави и обезкуражителната новина, че много илюзионисти го владеят.

— Опиши ни по-подробно начините, по които се правят тези номера — подкани я Райм. — Техниките. Така ще имаме представа какво можем да очакваме в бъдеще.

— Искате да ви издам чалъма?

— Да ни издадеш…?

— Чалъма — повтори Кара и обясни: — Вижте, всеки илюзионистически номер се състои от ефект и метод. Ефектът е това, което вижда публиката. Например как някое момиче се носи във въздуха, как монетите пропадат през масата. Методът е начинът, по който се постига това: поддържане на момичето във въздуха с помощта на въженца, незабелязано скриване на монетите и пускане на други от долната страна на масата.

„Ефект и метод — замисли се Райм. — Почти както правя аз: ефектът е залавянето на престъпника, когато за всички други това изглежда невъзможно. Методът са науката и логиката, които ни помагат да го постигнем.“

Кара продължи:

— Да издадеш чалъма, означава да разкриеш метода на някой номер. Точно както направих току-що, като ви обясних как се прави трикът с „Изчезнатия човек“. Това е доста болезнена тема. Господин Балзак заклеймява илюзионистите, които издават тайните на своите или на чужди номера пред публиката.

Том се появи с поднос в ръце. Наля кафе на онези, които искаха. Кара сипа в чашата си порядъчно количество захар и изсърба набързо течността, макар на Райм да му се струваше, че е вряла. Той се втренчи жадно в бутилката осемнайсетгодишно уиски „Макалън“ в другия край на стаята. Том проследи погледа му и каза:

— Още няма обяд. Не си и помисляй.

Селито гледаше лакомо гевречетата. Позволи си само половин. Без топено сирене. Всяка хапка сякаш му причиняваше болка.

Заразглеждаха уликите. Кара ги изучаваше внимателно, сетне съобщаваше все същата обезкуражителна новина — че съществуват стотици възможни източници за всеки предмет. Въжето беше от един фокус, при който цветът му можеше да се променя, и се продаваше из цялата страна. Възелът бил използван от Худини, когато предвиждал да го пререже, за да се освободи — бе невъзможно да се развърже от изпълнителя.

— Дори ако нямаше белезници, момичето не е имало никакъв шанс да се освободи — обясни Кара.

— Възелът рядък ли е?

Не бил рядък. Всеки, запознат с номерата на Худини, го знаел.

Бобровото масло в грима означавало, че престъпникът използва много реалистична и трайна дегизировка, а каучукът, точно както беше предположил Райм, вероятно идваше от гумени накрайници на пръстите, също много популярни сред илюзионистите. Кара предположи, че алгинатът не идва от зъбни коронки или протези, а бил използван за прикрепване на гумено покритие за пръстите или върху главата, за да симулира голото теме на чистача. Симпатичното мастило било нещо ново, макар че някои илюзионисти го използвали в представленията си.

Само някои неща бяха уникални. Платката („джаджа“, която оставала невидима за публиката) например. Той обаче я бил изработил сам. Белезниците „Дарби“ също бяха редки. Райм нареди някой да отиде в музея в Ню Орлиънс. Сакс предложи Франсискович и Аусонио. Задачата беше идеална за новобранци. Райм се съгласи и Сели го уреди изпращането им с началника на патрулния отдел.

— Ами бягството? — попита дебелият детектив. — Как е успял да се преоблече толкова бързо като чистач?

— Нарича се „преобразяване“ — обясни Кара. — Аз лично се занимавам с това от доста време. Използвам го в някои от триковете си, но има илюзионисти, които изпълняват само такива номера. Ефектът е удивителен. Преди няколко години гледах Артуро Бракети. Той прави по трийсет-четирийсет преобразявания на представление, някои за по-малко от три секунди.

— Три секунди?

— Да. Освен това специалистите по преобразяване не се ограничават с преобличането, те са и актьори. Вървят с различна походка, държат се различно, говорят с променен глас. Сигурно е приготвил всичко предварително. Дрехите са за еднократна употреба; прикрепят се с найлонови конци едни върху други. В много случаи бързото преобличане всъщност е бързо събличане. Правят се от коприна или найлонов плат, изключително тънък, за да могат да се сложат много слоеве. Аз понякога нося по пет различни костюма един върху друг.