Джефри Дивър - Невидимия

Тя върна сълзотворния спрей на Сакс.

Полицайката се намръщи и огледа колана си за други липсващи предмети.

— И така, това беше физическа заблуда. Доста лесно се постига. Вторият тип разсредоточаване е психологическото. То е по-трудно. Зрителите не са глупави. Те знаят, че ще се опитате да ги измамите. Нали точно затова са дошли? Илюзионистът трябва да намали или премахне подозренията на публиката. Най-важното е да се държиш нормално. Да правиш и говориш неща, които зрителите очакват да видят или чуят. В същото време обаче можеш да ги…

Кара замълча. Замалко да използва някоя дума, намекваща за смъртта на младата жена тази сутрин. След секунда продължи:

— Щом направиш нещо необичайно, цялото внимание на публиката се съсредоточава към теб. Добре, казвам, че ще прочета мислите ти и правя така.

Кара постави ръце на слепоочията на Сакс и затвори очи за момент.

Сетне отстъпи и върна на Сакс едната ѝ обеца, която току-що бе свалила.

— Не почувствах нищо.

— Да, но публиката веднага ще се досети как съм го направила. Защото не е обичайно да докоснеш главата на човек, когато твърдиш, че ще прочетеш мислите му (в което така или иначе почти никой не вярва). Ако обаче кажа, че трябва да ти прошепна нещо на ухото… — Тя се наведе към Сакс и вдигна ръка пред устата си.

— … това, както виждаш, е напълно нормален жест.

— Пропусна другата ми обеца — засмя се Сакс (беше вдигнала ръка, за да закрие ухото си).

— Обаче изчезнах огърлицата ти. Няма я.

Дори Райм остана впечатлен — и развеселен при вида на Сакс, опипваща врата си, усмихната, но разтревожена от липсата на украшението. Селито се смееше като малко дете, а Мел Купър се беше отказал да изучава уликите и наблюдаваше представлението. Полицайката се заоглежда за липсващата огърлица. Кара разтвори дясната си ръка, в която нямаше нищо, и повтори:

— Изчезна.

— Лявата ти ръка обаче е стисната в юмрук и скрита зад гърба — отбеляза Райм. — Това, между другото, е неестествен жест. Затова предполагам, че огърлицата е там.

— О, наблюдателен си — похвали го Кара; сетне се изсмя. — Само че не когато трябва да следиш нечии действия.

Разтвори лявата си длан; тя също беше празна.

Райм се намръщи.

— Да държиш лявата си ръка стисната зад гърба? Е, това е най-важното разсредоточаване. Направих го, защото знаех, че ще привлече вниманието ви. Наричаме го „принуда“. Аз те принудих да си помислиш, че си разгадал метода ми. В този момент умът ти е престанал да работи и ти не се сети за другите възможни обяснения. И докато ти… и всички останали гледахте лявата ми ръка, аз пъхнах огърлицата в джоба на Амелия.

Сакс бръкна в дрехата си и извади украшението.

Купър изръкопляска. Райм изръмжа сърдито, но с възхищение.

Кара кимна към дъската с уликите:

— И така, убиецът ще направи точно това. Ще се опита да ви разсредоточи. Ще си помислите, че сте разгадали какво е намислил, но това е част от плана му. Също като мен той ще използва подозренията… и ума ви срещу вас. Всъщност той се нуждае от подозренията и ума ви за триковете си. Господин Балзак казва, че добрият илюзионист извърта така трика, че да посочи на публиката същността на метода си. Тя обаче не му вярва. Гледа точно в обратната посока.

Споменаването на наставника ѝ я разтревожи. Тя погледна часовника си и се намръщи:

— Трябва да се връщам. Много се забавих.

Сакс ѝ благодари, а Селито каза:

— Ще изпратя кола да те върне в магазина.

— Е, близо до магазина. Не искам да разбере къде съм била… О, още нещо, което може да ви заинтересува. В града е дошъл един пътуващ цирк. „Сирк фантастик“. Знам, че имат специалисти по преобразяването. Може да ги поразпитате.

Сакс кимна:

— Разположили са се буквално срещу нас, в Сентрал Парк.

През пролетта и лятото в парка често се провеждат големи концерти и други представления на открито. Веднъж Райм и Сакс бяха „посетили“ концерта на Пол Саймън от прозореца на спалнята.

Райм изсумтя:

— О, ето кой репетира цяла нощ тази ужасна музика.

— Не харесваш ли цирка? — попита Селито.

— Разбира се, че не го харесвам! Кой го харесва? Лоша храна, смешници, акробати, които всеки момент могат да се размажат пред погледа на децата ти… Все пак — добави Райм и се обърна към Кара — идеята е добра. Благодаря… Макар че някой от нас би трябвало да се досети по-рано.

Той изгледа критично останалите членове на екипа.

Младата жена преметна през рамо грозната си чантичка на черни и бели ивици. Беше нетърпелива да избяга от него, да се върне в света на здравите хора и да не го тормози повече с Онзи поглед и Онази усмивка.