Джефри Дивър - Невидимия

— Правилно — одобри Сакс.

Кара се засмя:

— Има един стар номер на илюзиониста Уилям Елсуърт Робинсън. Бил е много популярен. Нарича се „Как да се отървеш от жена си“, или „Машината за разводи“. Това е моята специалност. Мога да изчезна гаджето си за секунди.

— Е, самите те са доста добри в изчезването — отбеляза Сакс.

— Повечето мъже, които познавам от списанието или от магазина, се интересуват от едно от следните две неща. Или да се потъркалят една нощ из сеното. Или точно обратното — да те прикоткат в някоя уютна къщичка в предградията… Теб прикотквали ли са те?

— И още как. Ужасно е. Зависи кой те прикотква, разбира се.

— Значи всичко ти е ясно. Или „търкаляне в сеното“, или прикоткване… нито едното, нито другото ми е по вкуса. Е, от време на време преспивам с някого. Нямам нищо против и малко ухажване. Нека бъдем реалисти.

— Ами мъжете в занаята?

— А, значи забеляза, че ги изключих от сметката. Без тях! Прекалено много конфликти на интереси. Може да твърдят, че харесват силни жени, но истината е, че повечето от тях изобщо не искат жена да им се бърка в работата. Съотношението между двата пола в този занаят е сто към едно в полза на мъжете. О, има някои известни жени илюзионистки. Принцеса Тенко, японката… тя е възхитителна. Има и още някои. Но се появяват отскоро. Преди двайсет-трийсет години не е имало дори една жена водещ илюзионист. Най-много да станеш асистентка. — Тя хвърли кратък поглед на Сакс. — Също като в полицията, а?

— Сега положението не е толкова лошо, колкото преди. Шейсетте и седемдесетте — тогава се е пропукал ледът. Били са трудни времена. На мен обаче също не ми беше леко. Преди да се занимавам с криминалистика, бях подвижен екип…

— Какво?

— Патрул. Когато се работеше в Хелс Кичън или Централен Манхатън, обикновено комбинираха жена полицай с някой по-опитен мъж. Понякога попадах на такива женомразци… Просто ненавиждаха жените. Не проронваха дума през цялото дежурство. Осем часа обикаляш улиците, а той мълчи като дърво. Отиваме на обяд, а той сяда на разстояние, разгръща спортен вестник и започва да сумти, че трябва да си губи времето с жена. — Сакс се потопи в спомените. — Работех в Седем-пет…

— Къде?

— Седемдесет и пети участък. Повечето ченгета казват „Седем-пет“.

— Ясно.

— Та началника го нямаше и ни бяха назначили временен, някакъв сержант от старата школа. И така, аз тъкмо съм постъпила в Седем-пет и съм единствената жена на тази смяна. Влизам аз в учебната зала и виждам десетина превръзки, лепнати о катедрата.

— Не!

— Не се майтапя. Постоянният ни началник никога не би отминал това с лека ръка. Обаче ченгетата са като деца в това отношение. Не престават, докато някой възрастен не ги нашляпа.

— Не е като на филм.

— Филмите ги снимат в Холивуд, не в Седем-пет.

— И ти какво направи?

— Отидох на най-първия ред и помолих колегата, който седеше срещу катедрата, да ми отстъпи мястото си. И без това смятах да седна там. Всички се разкикотиха толкова силно, че се чудя как някой не намокри гащите. И така, седнах и започнах да си водя бележки по това, което ни говореше сержантът: за заповедите за арест, за отношението към цивилните, за разпространението на наркотици на улицата. След две минути той млъкна и всички останали също спряха да се смеят. Настана конфузно положение. Не за мен, а за тях.

— Разбра ли кой го е направил?

— Да.

— Оплака ли се?

— Не. Виж, това е най-трудното за една жена в полицията. Ти работиш с тези хора. Имаш нужда от подкрепата им, да ти пазят гърба. Можеш да си отстояваш правата по всички законни начини. Ако обаче се заловиш да го правиш, губиш. Най-трудното не е самото отстояване на правата. Трябва да знаеш кога и как.

— Точно като при нас. Ако си добър илюзионист и събираш публика, скоро си намираш работа. Образува се обаче един затворен кръг. Ако не си намериш работа, няма да събереш публика, а няма да те наемат, ако не докажеш, че зрителите те харесват.

Бяха приближили огромния купол и Сакс забеляза блясък на възбуда в очите на другата жена.

— На такова място ли би искала да работиш?

— И още как! Това е раят за мен. „Сирк фантастик“, светлината на прожекторите. — Кара се огледа и добави: — Господин Балзак ме учи на всички класически номера и това е много важно, човек трябва да ги знае и насън да го бутнат. Но… — кимна към купола — това е бъдещето на илюзионизма. Дейвид Копърфийлд, Дейвид Блейн… Театрално изкуство, фокуси. Зрелищни изпълнения.