Джефри Дивър - Невидимия

„Не се бой. Можеш да ни дариш с гениалните си хрумвания и после да се пръждосваш.“

Тя спря, за последен път погледна дъската и понечи да се измъкне през вратата.

— Чакай — спря я Райм.

Тя се обърна.

— Искам да останеш.

— Какво?

— Да работиш с нас по случая. Поне днес. Можеш да идеш с Лон или Амелия и да поговориш с хората от цирка. А може да има и още илюзионистически улики за разгадаване.

— О, не, не мога. И сега едва се измъкнах. Наистина нямам повече време.

— Ще имаме нужда от помощта ти. Сега едва започваме да разбираме този човек.

— Нали видя господин Балзак — обърна се момичето към Сакс.

„Всемогъщия баща…“

— Виж, Линк — намеси се неспокойно Селито, — по-добре да не замесваме твърде много цивилни в случая. Има си правила.

— Не използва ли една психоложка веднъж? — попита сухо Райм.

— Не съм я използвал аз, по дяволите. Някой от главното я беше наел.

— А после извика онзи с кучето следотърсач и…

— Все говориш, сякаш аз съм ги повикал. Не, аз не наемам цивилни. Освен теб. А и това ми създава достатъчно главоболия.

— О, в полицията никога няма достатъчно главоболия, Лон. — Райм погледна Кара. — Моля те. Много е важно.

Младата жена се поколеба:

— Наистина ли смятате, че ще убие още някого?

— Да, наистина.

Накрая тя кимна:

— Ако ме уволнят, поне ще е за нечие добро. — Засмя се: — Знаете ли, Робер-Худен е направил същото.

— Кой е той?

— Знаменит френски илюзионист. Той също помагал на полицията… е, всъщност на армията. През деветнайсети век срещу алжирските екстремисти, марабутите. Те искали да вдигнат местните племена на въстание, като ги убеждавали, че имат магически сили. Правителството го изпратило в Африка на един вид магьоснически дуел. За да покаже на племената, че французите притежават по-мощна магия. И той успял. Триковете му били подобри от тези на марабутите. — Тя се намръщи. — Май замалко да го убият.

— Не се тревожи — успокои я Сакс. — Аз няма да позволя да се случи на теб.

Кара погледна дъската:

— Така ли правите при всяко разследване? Записвате всички улики?

— Да.

— Ето една идея. Повечето илюзионисти имат някаква специалност. Например Фокусника е специалист в преобразяването и мащабните илюзии. Това е необичайно. Да запишем техниките му. Това може да стесни кръга на заподозрените.

— Да — съгласи се Селито. — Да му направим профил. Добра идея.

Младата жена се намръщи:

— И трябва да намерим някого, който да ме замести в магазина днес. Господин Балзак ще отсъства; отива някъде с приятеля си, когото трябваше да обслужи сутринта… О, това никак няма да му хареса. — Тя се огледа. — Мога ли да използвам телефон? Знаете ли, от тези, специалните?

— Специален? — не разбра Том.

— Да, искам да разговарям насаме. Та никой да не чуе как лъжа шефа си.

— О, от тези телефони ли? — Болногледачът сложи ръка на рамото ѝ и я насочи към вратата. — Аз използвам този в коридора.

Местопрестъпление: Консерваторията

> Описание на извършителя: кестенява коса, изкуствена брада, без особени белези, около петдесетте, среден на ръст, нормално телосложение. Безименният пръст и кутрето на лявата ръка са сраснали. Бързо се е преобразил като стар, плешив чистач.

> Липсва ясен мотив.

> Жертва. Светлана Расникова.

— Студентка в консерваторията.

— Сред роднините, приятелите и състудентите се търсят вероятни заподозрени.

— Нямала приятел, нямала врагове. Изнасяла представления на детски забави.

> Платка с високоговорител.

— Изпратена в лабораторията на ФБР.

— Цифрово аудиоустройство, вероятно съдържало запис на гласа на извършителя. Всички данни са унищожени.

— Устройството е изработено от престъпника.

> Използвал е стари железни белезници, за да върже жертвата.

— Белезниците са марки „Дарби“. Много стари, английски. Да се направи справка в Музея на Худини в Ню Орлиънс.

> Счупил е часовника на жертвата точно в 8:00 часа.

> Памучни конци, с които е вързал столовете. Обикновени. Не подлежат на конкретизиране.

> Бомбичка за симулиране на изстрел. Унищожена.

— Не подлежи на конкретизиране.

> Фитил. Обикновен.

— Не подлежи на конкретизиране.

> Първите полицаи докладват за силен блясък. Не са открити следи от веществото.

— Използвал е памук или хартия за светкавици.

— Не подлежи на конкретизиране.

> Обувки: „Еко“, 45-и номер.

> Копринени нишки, сиви, обработени за придаване на матов оттенък.