Джефри Дивър - Невидимия

— Коприна ли? — намеси се Райм. — Открихме сиви копринени влакна. Полицайките, които са пристигнали първи, казаха, че чистачът носел сив костюм. Платът е бил обработен специално, за да изглежда износен и по-матов.

Кара кимна:

— Така дрехите са имали вид на памучни или ленени, без характерния блясък на коприната. Има също сгъваеми шапки и чанти, калъфи за обувки, телескопични чадъри, всякаква дегизировка, която може да се скрие по тялото. Естествено — и перуки.

Тя продължи с обясненията:

— За преобразяване на лицето най-важното са веждите. Когато се променят, самото лице се променя с шейсет-седемдесет процента. После могат да се сложат някои подплънки, наричаме ги „пълнеж“. Специалистите по преобразяване изучават основните черти, характерни за различните раси и полове. Способният илюзионист може да се преобразява от мъж в жена и обратно за секунди. Ние изучаваме емоционалните промени в изражението, позата. Така можем да изглеждаме красиви или грозни, страшни, загрижени или изпаднали в беда. Каквито си поискаме.

Подробностите от кухнята на илюзионизма бяха интересни, но Райм се нуждаеше от нещо конкретно:

— Можеш ли да ни помогнеш да го хванем?

Тя поклати глава:

— Не се сещам нищо, което да ви заведе до определен магазин или друго място. Хрумнаха ми обаче някои общи неща.

— Казвай.

— Ами въжето с променящ се цвят и накрайниците за пръстите подсказват, че владее триковете с ръце. Вероятно е добър в пребъркването на джобове и криенето на пистолети, ножове и други подобни. Лесно може да краде ключове или документи от различни хора. Освен това е специалист в преобразяването и вероятно това ще е основният проблем за вас. Но нещо още по-важно: трикът „Изчезнатият човек“, фитилите, симпатичното мастило, черната коприна, заслепяващият блясък — всичко това означава, че е класически илюзионист.

Тя обясни разликата между триковете с ръце и истинските илюзии, чийто обект са хора и големи предмети.

— Защо е толкова важно за нас?

— Защото илюзията не е просто техника на ръцете. Илюзионистите изучават реакциите на публиката и създават цели последователности от номера, за да я измамят. Не само очите, а и умовете. Те не се стремят да те разсмеят, защото някоя монета е изчезнала, целта им е да те накарат да вярваш, че това, което виждаш, е действителност, докато всъщност то е точно обратното. Едно нещо не бива да забравяте.

— Кое е то? — попита Райм.

— Разсредоточаването… Господин Балзак казва, че то е основата на илюзионизма. Може да сте чували израза, че ръката е побърза от окото. Е, това не е вярно. Окото винаги е по-бързо. Затова целта на илюзиониста е да насочи очите така, че да не забележат какво правят ръцете.

— Искаш да кажеш разсейване, баламосване? — намеси се Селито.

— Това е част от трика. Илюзионистът се стреми да пренасочи вниманието на публиката от онова, което прави, към нещо маловажно. Има много правила. Например публиката не забелязва познатото, а новото ѝ прави впечатление. Тя не обръща внимание на монотонни последователности, а се вглежда в различното. Не забелязва неподвижни предмети, а следи движещите се. Искате да направите нещо невидимо? Просто го повторете няколко пъти и зрителите ще се отегчат и вече няма да му обръщат внимание. Може да те гледат в ръцете, но няма да виждат какво правиш. Тогава можеш да ги измамиш. И така, престъпникът вероятно ще използва два начина за пренасочване на вниманието. Първо, физическа заблуда. Гледайте.

Кара се приближи до Сакс, бавно вдигна дясната си ръка и посочи към стената, като присви очи. Сетне отпусна ръката си.

— Видяхте ли? Всички гледахте накъде соча. Напълно нормална реакция. Затова вероятно никой не е забелязал, че с лявата си ръка съм измъкнала пистолета на Амелия.

Сакс трепна. Погледна надолу и установи, че действително Кара е измъкнала наполовина пистолета от кобура ѝ.

— Хей, внимателно — измърмори и прибра оръжието.

— Вижте сега в онзи ъгъл — рече илюзионистката и отново посочи с дясната си ръка.

Този път, разбира се, Райм и всички останали следяха лявата.

— Гледахте ме в лявата ръка, нали? — засмя се тя. — И не забелязахте, че с крака си съм избутала това бяло нещо зад масата.

— Подлогата — отбеляза жлъчно Райм.

Дразнеше се, че пак са го изиграли, но чувстваше, че и той е отбелязал точка с намека за предназначението на тази вещ.

— Така ли? — попита, без да се впечатли, тя. — Е, може да е подлога, но е и дяволски добро средство за разсредоточаване. Защото точно докато го гледахте, взех това. Ето. Важно ли е?