Джефри Дивър - Невидимия

Това беше идея на Райм.

— Ще им кажа. Но бихте ли ми обяснили какво става?

— Тази сутрин беше извършено убийство от човек, който очевидно има опит в илюзионизма. Няма връзка с цирка, но просто искаме да се застраховаме.

Благодариха на заместник-директорката. Жената ги изпрати с тревожен поглед и вероятно вече съжаляваше, че се е поинтересувала за целта на посещението им.

Навън Сакс попита:

— Какви са тези артисти?

— Украинците ли?

— Да. Можем ли да им имаме доверие?

— Съпрузи са. Имат две деца, които пътуват с тях. Те са сред най-способните майстори на преобразяването в света. Не е възможно да са замесени.

Сакс се обади у Райм и Том вдигна. Тя му продиктува имената на украинските артисти и информацията за тях.

— Нека някой да провери имената им в Националния център по престъпността и Държавния департамент.

— Разбрано.

Сакс затвори и двете продължиха през парка под тъмните облаци, напомнящи синини от натъртване върху иначе ясното небе.

Зад тях знамената отново изплющяха; пакостливият Арлекин продължаваше да дебне минувачите.

Почитаема публика, освежихте ли се?

Отпуснахте ли се?

Добре, защото идва време за следващия ни номер.

Вероятно не сте чували името П. Т. Слъбит, но сигурно сте гледали някой от номерата, които този англичанин популяризира в началото на двайсети век.

Слъбит започва да дава представления под истинското си име Пърси Томас Тибълс, но скоро установява, че то не подхожда на илюзионист, в чийто репертоар се включват не номера с карти, изчезване на гълъби или вдигане на деца във въздуха, а садо-мазохистични трикове, шокиращи — а благодарение на това и привличащи — огромна публика по целия свят.

Слъбит — да, псевдонимът му е получен от фамилното му име, четено обратно — създава знаменития „Жив игленик“, при който млада жена бива прободена с 84 големи игли. Друг негов номер е „Четвъртото измерение“, при който пред ужасените погледи на публиката едно седемнайсетгодишно момиче бива смазано под тежестта на огромен контейнер. Един от любимите ми номера на Слъбит е създаден през 1922 година. Името му, уважаеми зрители, говори само за себе си: „Идолът на смъртта, или как да унищожиш едно момиче“.

Днес ще имам честта да ви покажа осъвременена версия на най-известния номер на Слъбит, представян в десетки страни и дори — със специална покана — пред кралското семейство на лондонския хиподрум.

Известен е като…

О, не… Не, уважаеми зрители. Мисля, че за да ви държим в напрежение, не бива да споменаваме названието на този номер. Ще ви подскажа само едно: преди изпълнението на фокуса Слъбит карал асистентите си да разливат изкуствена кръв пред залата, за да привлича зрителите. Тази тактика естествено се оказала изключително успешна.

Наслаждавайте се на следващия номер.

Надявам се да ви е интересно.

Защото познавам един човек, на когото със сигурност няма да му е приятно.

Колко ли съм спал? , почуди се младежът.

Представлението беше свършило около полунощ, след това се бяха отбили да пийнат в „Белия дом“ до кой знае колко часа, беше се прибрал около три, после — четирийсет и пет минути по телефона с Браг, не, може би час.

Колко часа му оставаха за сън?

Тони Калвърт не успя да направи сметка и реши, че може би е по-добре да не знае истинските измерения на преумората си. Поне работеше на Бродуей, а не снимаше телевизионни реклами, където понякога се налагаше да започва — Боже опази! — в 6 сутринта. В театър „Гилгуд“ можеше да работи и в почивните дни, но не се налагаше да става рано.

Той огледа инструментите си и реши, че трябва да вземе още грим за замаскиране на татуировки, защото днес представяха една любовна драма, а дамите от Тинек и Гардън Сити сигурно щяха да се усъмнят в искреността на главния актьор, който уж страда по невинна девица, а в същото време на големия му бицепс пише „С обич от Робърт“.

Калвърт избра голяма кутия за гримове и се погледна в огледалото до вратата. Изглеждаше по-добре, отколкото се чувстваше, трябваше да признае. Все още пазеше малко тен от страхотната екскурзия до Сейнт Томас през февруари, а стегнатата фигура бе добра компенсация за лекото къркорене в стомаха му. (За Бога, ограничи се до четири бири. Става ли? Ехо, ще го преживеем ли?) Очите му обаче… да, доста бяха зачервени. Но за това лесно щеше да се погрижи. Опитният гримьор знае стотици начини да преобрази старец като младеж, да направи дебелия стегнат, изморения — бодър. Той вкара в действие капките, после нанесе леки сенки под очите си.