Джефри Дивър - Невидимия

Това беше всичко. Като студентка тя основа клуб на илюзиониста в университета „Кенеди“ и скоро всеки трудно изкаран цент потъваше в магазините за фокусници или отиваше за видеокасети с обяснения на най-популярните трикове. С парите, заработени от ринене на сняг, посещаваше всеки цирк, разпънал шапито в околността. Кара имаше силен стимул — блестящите от възхищение очи на зрителите. Тя изнасяше представленията си с еднакво удоволствие пред десетина роднини около семейната трапеза (макар че номерът с летящата котка ѝ се удаваше трудно без скрития капак, който баща ѝ забрани да изреже в пода на хола) или пред пълната зала на някое училищно тържество, когато изпълняваше по два биса пред изправената на крака публика.

Животът с Дейвид Балзак беше коренно различен от тези блестящи изпълнения. През последните години тя понякога си мислеше, че е изгубила онова, което е притежавала.

Ала точно когато ѝ идеше да си вдигне багажа и да напусне, той кимваше леко или се усмихваше едва забележимо. На няколко пъти дори измърмори: „Добър номер.“

Тези моменти осмисляха усилията ѝ.

Извън времето, прекарано в магазина, в подреждане на книги и различни фокуснически приспособления и поддържането на сайта на Балзак в Интернет, животът ѝ сякаш отлиташе, без да остави следа. Тъй като не получаваше много, тя бе принудена да се занимава с неща, имащи съвсем малко общо с филологическото ѝ образование — да оформя други илюзионистки и циркови сайтове. Преди около година обаче здравето на майка ѝ се влоши и като единствено дете Кара прекарваше малкото си останало свободно време със старицата.

Изтощителен живот.

Засега обаче се справяше. След няколко години Балзак щеше да обяви, че е годна да дава самостоятелни представления, и тя щеше да тръгне по света с неговата благословия — и връзките му.

„Дръж се здраво на седлото — би казала Джейнин — и препускай с пълна скорост.“

Кара отново изпълни Тарбеловия трик с трите копринени кърпички. Балзак изтръска цигарата си на пода и се намръщи:

— Левият показалец да е малко по-високо.

— Видя ли връзката?

— Ако не я бях видял — сопна се той, — щях ли да те карам да си вдигаш показалеца? Опитай пак.

Още веднъж.

Малко по-високо с този проклет показалец.

Шшшш… копринените кърпички се разплетоха и се понесоха грациозно във въздуха.

— Аха — рече Балзак и кимна леко.

Не беше най-възторжената похвала, но Кара бе свикнала да се задоволява с това „аха“.

Тя прекъсна упражненията и се захвана да подрежда стоките, пристигнали в петък следобед.

Балзак се върна на компютъра, където пишеше статия за Джаспър Маскелин. През Втората световна война този британски илюзионист създал специално военно подразделение, което прилагало фокуснически похвати в борбата срещу германците в Северна Африка. Балзак пишеше, без да използва бележки или други материали. Едно бе сигурно — за сметка на сприхавия му характер познанията му в областта на илюзионизма бяха безкрайни.

— Чу ли, че „Сирк фантастик“ е в града? — попита тя. — Отваря тази вечер.

Старият илюзионист изръмжа.

— Ще отидеш ли? — настоя тя. — Аз мисля да отида.

„Сирк фантастик“, конкурентът на по-стария и по-голям „Сирк дю солей“, беше представител на цирковете на новото време. В него се комбинираха традиционни циркови номера, похвати от класическата комедия дел арте, съвременна музика и танци, новоизмислени трикове и фокуси.

Дейвид Балзак обаче бе привърженик на старата школа: Вегас, Атлантик Сити, „Вечерно шоу“.

— Защо трябва да се променя нещо, което работи добре? — тросна се той.

Кара обаче обожаваше „Сирк фантастик“ и беше решена да го завлече на някое представление. Ала преди да се захване да го убеждава, вратата се отвори и в магазина влезе красива червенокоса полицайка и попита за собственика.

— Аз съм. Дейвид Балзак. С какво мога да ви помогна?

— Разследваме случай, в който е замесен човек, имащ познания по илюзионизъм. Търсим някой фокусник, който да ни помогне.

— Пак ли някой измамник? — попита малко виновно Балзак.

Кара си помисли за същото: в миналото илюзионизмът често е бил свързан с различни престъпници — джебчии или шарлатани ясновидци например.

Полицайката обаче явно имаше друго предвид. Тя погледна Кара, сетне отново Балзак и отвърна:

— Всъщност става дума за убийство.

— Нося списък на някои неща, които намерихме на местопрестъплението — каза Амелия Сакс на собственика на магазина. — Чудим се дали е възможно да са закупени от вас.