Джефри Дивър - Невидимия

— Хитро. Значи няма доказателство, че престъпникът е влязъл в сградата. И после някой друг се е записал в празната графа, където би трябвало да е неговото име.

— Точно така.

— Няма ли нещо на долния лист?

Райм погледна Купър, който веднага насочи ярък светлинен лъч под ъгъл към долната страница на книгата. Този начин се предпочита пред покриването на хартията с графитен прах, когато се търсят следи от натиск. Техникът поклати глава.

— Нищо — каза Райм на специалиста по почерци; сетне попита: — Как го е направил?

— Екслакснал го е — заяви Кинкейд.

— Какво е това? — попита Селито.

— Използвал е симпатично мастило. В нашите среди го наричаме екслаксване. Старият „Екслакс“ съдържаше фенолфталейн. После от Управлението за контрол на храните и лекарствата го забраниха. Разтваряш едно хапче в алкохол и получаваш синьо мастило. Има основен pH. Написваш нещо с него и след известно време синият цвят изчезва.

— Да — вметна Райм. — Въглеродният двуокис от въздуха повишава киселинността и цветът се губи.

— Точно така. Фенолфталейн вече не се продава, но същото може да се направи с тимолфталейнов лакмус и натриева основа.

— Къде могат да се намерят тези материали?

— Хм — измърмори замислено Кинкейд. — Ами… Чакай, милинка. Татко говори по телефона… Не, нищо ѝ няма. Всички торти се надуват във фурната. След малко ще е готово… Линкълн? Исках да кажа, че на теория идеята е добра, но през цялата си практика в Бюрото не съм виждал никой престъпник или шпионин да използва симпатично мастило. Това е нещо ново. Използва се главно за разни фокуси.

„Фокуси“ — помисли си Райм и погледна към снимките на бедната Светлана Расникова, закачени на бялата дъска.

— Откъде може да се намери такова мастило?

— Най-вероятно от магазините за играчки или за пособия за илюзионисти.

„Интересно…“

— Добре, много ни помогна, Паркър.

— Ела ни скоро на гости — обади се Сакс. — Вземи и децата.

— А защо не поканиш и цялото им училище? — изсъска Райм.

Тя се засмя и му даде знак да мълчи.

След като прекъсна разговора, Райм каза мрачно:

— Колкото повече научаваме, толкова по-малко знаем.

Бединг и Сол се обадиха и обясниха, че Светлана се е ползвала с добро име в консерваторията и не е имала врагове. Работела от време на време, но с това също надали можела да си спечели неприятели — пеела на детски забави.

От съдебния лекар се получи пакет с белезниците. Не бяха отворени, както бе наредил Райм. Беше заръчал на съдебния лекар да ги изхлузи от ръцете на жертвата, защото счупването на ключалките можеше да унищожи ценни улики.

— Никога не съм виждал подобни — обяви Купър, като ги огледа. — Освен на филм.

Райм се съгласи. Белезниците бяха истинска антика, тежки, изработени от грубо ковано желязо.

Купър провери ключалките за микроулики, но не намери нищо. Фактът, че бяха стари обаче, беше важен, защото имаше ограничен брой източници, от които можеха да идват. Райм нареди на Купър да ги фотографира и да извади снимки за търговските фирми.

Телефонът на Селито иззвъня. Той се заслуша за момент, сетне възкликна удивено:

— Невъзможно… Сигурен ли си?… Да, добре. Благодаря.

След като затвори, се обърна към Райм:

— Нищо не разбирам.

— Какво има? — попита Райм; до гуша му беше дошло от загадки.

— Обади се директорът на консерваторията. Нямат никакъв чистач.

— Ама полицайката го е видяла — изтъкна Сакс.

— Никой не чисти в събота. Само вечер през делничните дни. И никой от екипа не прилича на мъжа, когото е видяла полицайката.

„Нямало чистач, а?“

Селито погледна бележника си:

— Бил е пред втората врата и е метял. Той…

— Мамка му — изръмжа Райм. — Това е бил той! Чистачът е изглеждал съвсем различно от убиеца, нали?

Селито отново погледна бележника си:

— Около шейсетте, плешив, със сив гащеризон.

— Сив гащеризон! — изкрещя Райм.

— Да.

— Ето откъде са копринените влакна. От гащеризона.

— Какви ги говориш? — недоумяваше Селито.

— Нашият престъпник убива студентката. Когато полицайките го изненадват, той ги заслепява и избягва в зрителната зала. Там запалва фитилите и пуска цифровото устройство, за да си помислят, че още е вътре, навлича гащеризона и излиза през втората врата.

— Как е възможно? — възкликна пълният полицай. — Трябва да го е направил за по-малко от минута, за Бога!

— Помисли за обяснение, което не включва Божията намеса, Лон.

— Няма начин!