Джефри Дивър - Невидимия

— Нейно ли е? — попита Купър.

— Може би — отвърна Райм, — но нека засега да предположим, че е на убиеца.

Купър внимателно вдигна плата:

— Коприна. Ръчно подгъната.

Райм забеляза, че сгънато, парчето плат заема малко място, но разпънато, може да покрие доста голяма площ, около метър и половина на метър.

— Знаем, че я е чакал във фоайето — рече той. — Обзалагам се, че се е криел в ъгъла, покрит с този плат. Така е бил невидим. Вероятно е щял да си го вземе, ако полицайките не го бяха изненадали.

„Какво ли е почувствало бедното момиче, когато убиецът се е появил сякаш от нищото и е стегнал въжето около врата ѝ?“

Купър събра няколко люспички от черния плат. Монтира ги на едно предметно стъкло. Образът се появи на екрана. Под увеличение те приличаха на листа къдрава салата с цвят на човешка кожа. Той докосна една от частичките. Тя подскочи като на пружина.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Селито.

— Някаква гума — предположи Райм. — От балон… не, много е дебела. Я виж стъклото, Мел. Нещо се размаза по него. Със същия цвят. Направи му хроматография.

Докато чакаха резултата, звънецът иззвъня.

Том излезе да отвори и се върна с хартиен плик в ръка.

— Пръстовите отпечатъци — обяви.

— А, добре — отбеляза Райм. — Вкарай ги в АСИПО, Мел.

Мощната Автоматизирана система за идентифициране на пръстови отпечатъци на ФБР е базирана в Западна Вирджиния. Тя се използва за сравняване на цифровите образи на пръстови отпечатъци във всички бази данни на федералните и щатските правозащитни организации. Резултатът се получава за броени часове, понякога дори за минути, ако отпечатъците са добри.

— Как изглеждат? — попита Райм.

— Доста ясни — отвърна Сакс и му показа една снимка.

Много от отпечатъците бяха частични, но имаше един много хубав, на цялата лява ръка. Първото, което направи впечатление на Райм, бе, че убиецът има два деформирани пръста — безименния и кутрето. Изглеждаха сраснали и завършваха с гладка кожа, без гънки. Райм имаше познания по съдебна патоанатомия, но не можеше да определи дали този недъг е по рождение, или е получен при нещастен случай.

„Каква ирония — помисли си той, като гледаше снимката. — Левият безименен пръст на престъпника е увреден, а при мен това е единствената част на тялото, която функционира.“

Той се намръщи:

— Я задръж малко, Мел… Приближи снимката, Сакс. Искам да ги видя по-отблизо.

Тя я приближи.

— Забелязваш ли нещо необичайно в отпечатъците? — попита Райм.

— Не… Чакай. — Тя се засмя. — Еднакви са. — Прегледа останалите снимки. — Всичките му пръсти… са еднакви. Този малък белег е на едно и също място на всеки пръст.

— Сигурно носи някакви ръкавици с фалшиви отпечатъци — предположи Мел Купър. — Никога не бях виждал такова нещо… освен на кино.

Кой, по дяволите, беше този престъпник?

Резултатите от хроматографията се появиха на монитора.

— Добре, обикновен каучук… а това? — зачуди се Купър. — Компютърът го определя като алгинат. Никога не бях чувал за…

— Зъби — прекъсна го Райм.

— Моля?

— Това е прах, който, смесен с вода, се използва за моделиране. Зъболекарите правят от него коронки. Може би нашият убиец е бил наскоро на зъболекар.

Купър продължи да гледа резултатите на екрана:

— Има следи от боброво масло, пропилен гликол, цетилов алкохол, слюда, железен оксид, титанов диоксид, въглищен катран и някакви неутрални оцветители.

— Някои от тези вещества влизат в състава на гримовете — обясни Райм.

Спомни си един случай, когато убиецът беше писал обидни думи по адрес на жертвите си върху огледалата им. Следи от червилото, което бе използвал, бяха открити по дрехите му. Покрай това разследване Райм получи добри познания за козметичните средства.

— Гримът от жертвата ли е? — попита Купър.

— Не — отвърна Сакс. — Взех проби от кожата ѝ.

— Да го запишем на дъската — предложи Райм. — Може да ни отведе към нещо.

Мел Купър се зае да изучава въжето, оръжието на убийството:

— Бяло въже с черна сърцевина. Копринено, много леко и тънко.

— Какво значение има това? — попита Райм. — Сърцевината прави ли го по-здраво? По-лесно за развързване? По-трудно за развързване?

— Нямам представа.

— Загадката става все по-заплетена — обяви Сакс с театрален тон, който би подразнил Райм, ако не беше съгласен с нея.

— Да — измърмори той. — Това е нещо ново за мен. Да продължаваме. Искам нещо известно, нещо, което можем да използваме. Кажи за възела.