Джефри Дивър - Невидимия

Настоящият собственик на къщата в Западен Сентрал Парк обаче пет пари не даваше за предишните ѝ обитатели. Нито за стилните антикварни мебели или скъпите произведения на изкуството, украсявали някога тези стаи. Линкълн Райм харесваше сегашното си обзавеждане: безразборно наблъскани функционални масички, табуретки на винт, компютри и научна екипировка — комплект за разделяне на плътностен градиент, апарат за газова хроматография с масспектрометър, микроскопи, пластмасови кутии с всевъзможни цветове, колби, бурканчета, термометри, газови бутилки, предпазни очила, черни или сиви калъфи със странни форми, сякаш съдържаха тайнствени музикални инструменти.

И жици.

Цялото помещение беше оплетено с кабели; някои бяха прилежно навити и свързани с близките апарати, други се губеха в дупки, безцеремонно пробити в изгладените с много усилия стогодишни стени.

Самият Линкълн Райм вече беше на безжичен режим. Напредналите светлинни и радиотехнологии позволяваха домашните уреди и компютрите да се командват с помощта на микрофони. Той продължаваше да управлява инвалидната си количка „Сторм ароу“ с безименния пръст на лявата си ръка чрез устройството за допир, но всичко друго, от набирането на телефона и изпращането на имейли до експонирането на предметното стъкло на микроскопа върху компютърния екран, можеше да постигне само с гласа си.

Освен това бе в състояние да контролира новата си уредба „Хармън Кардън 8000“, която в момента свиреше мелодично джазово соло.

— Стерео, изключи — нареди непреклонно Райм, когато чу тропане от входната врата.

Музиката спря и скоро от коридора се чуха забързани стъпки. Единия от посетителите, Амелия Сакс, позна веднага; за такава висока жена тя стъпваше сравнително тихо. Различи и шумното тътрене на дебелия Лон Селито.

— Сакс — посрещна я той, когато тя влезе, — голямо ли беше местопрестъплението? Огромно ли беше?

— Не много. — Тя се намръщи. — Защо?

Той спря поглед върху сивите картонени кутии с веществени доказателства, които тя и неколцина други полицаи носеха.

— Почудих се, защото ми се стори, че огледът продължи доста. И не се притеснявай да използваш сигналната лампа на колата си. Точно затова ги правят. Сирените също имат подобна функция.

Когато се отегчеше, Райм ставаше извънредно жлъчен. Скуката беше най-голямото наказание за него.

Сакс обаче не обърна никакво внимание на злобната му забележка, беше в отлично настроение и бодро каза:

— Имаме няколко загадки за разплитане, Райм.

Той си спомни, че Селито беше нарекъл убийството „странно“.

— Разказвай. Какво се е случило?

Сакс му описа набързо случая, като наблегна на мистериозното изчезване на престъпника от зрителната зала.

— Полицайките чули изстрел отвътре и нахълтали едновременно през двете врати на помещението. Него го нямало.

Селито погледна бележките си и добави:

— Полицайките го описват като човек около петдесетте, среден на ръст, с нормално телосложение, без особени отличителни белези освен брадата, с кестенява коса. Имало някакъв чистач, който казал, че не е видял никого да излиза от стаята. Но може да е получил обичайната „свидетелска амнезия“. От управата на училището ще ни кажат името и адреса му. Ще опитам да опресня паметта му.

— Ами жертвата? Какъв е мотивът?

— Няма следи от изнасилване, нито от грабеж — отвърна Сакс. Селито добави:

— Тъкмо говорихме с Близнаците. Не е имала приятел. Никакви познати, които биха ѝ създавали неприятности.

— Редовна студентка ли е била, работила ли е? — поинтересува се Райм.

— Редовна студентка. Но от време на време е давала и концерти. В момента се установява къде.

Райм извика болногледача си, Том, за да им служи като писар. Той често изписваше с изящния си почерк известните факти за уликите върху големите бели дъски в лабораторията. Том се въоръжи с маркер.

След малко на външната врата се потропа и той излезе.

— Посетител! — извика откъм коридора.

— Посетител ли? — обади се сприхаво Райм; не беше в настроение за гости.

Болногледачът обаче явно нямаше предвид точно „посетител“.

В лабораторията влезе Мел Купър, слаб, пооплешивял лабораторен техник, когото Райм познаваше от едно съвместно разследване на грабеж с отвличане още когато бе оглавявал Криминалния отдел на нюйоркската полиция. Тогава Купър, работещ в едно провинциално полицейско управление, беше оспорил заключенията на Райм за една проба от почвени частици. И се бе оказал прав. Впечатлен, Райм се поинтересува от биографията му и откри, че техникът, също като него, е уважаван член на Международната асоциация за идентификация, включваща изтъкнати специалисти по установяване на самоличността по пръстови отпечатъци, ДНК проби и зъбни профили. С познанията си по математика, физика и органична химия Купър беше и ценен експерт по анализиране на веществени доказателства.