Джефри Дивър - Невидимия

При него на изпитание ще бъдат подложени съвсем различни умения на следващия изпълнител, но ви уверявам, че ще бъде не по-малко вълнуващо от „Мързеливият палач“.

Тези и десетки подобни думи преминаваха през съзнанието на Малерик. „Почитаема публика…“ Той постоянно разговаряше с тази въображаема аудитория. (Понякога чуваше аплодисментите ѝ, викове и смях, дори възклицания на ужас.) Постоянен поток от думи с тържествената театрална интонация на цирковите директори или старовремските илюзионисти. Този монолог имаше за цел да даде на публиката нужната информация, за да може трикът да проработи, да създаде контакт със зрителите. А понякога — да притъпи вниманието им.

След пожара Малерик бе прекъснал почти всички контакти с други човешки същества и те бавно бяха заменени с въображаемата „почитаема публика“, която скоро се превърна в единствената му компания. Постоянните монолози към тях скоро започнаха да преобладават в съзнанието и сънищата му и заплашваха да го подлудят. В същото време обаче го успокояваха. Благодарение на тях той чувстваше, че не е останал съвсем сам след трагедията преди три години. Почитаемата публика бе винаги с него.

Апартаментът миришеше на долнокачествен лак, а тапетите и подът излъчваха странен аромат. Мебелировката беше оскъдна: евтини кушетки и кресла, функционална маса в трапезарията, на която сега имаше прибори за един човек. Спалните, от друга страна, бяха претъпкани, пълни с оборудването, необходимо за един илюзионист: подпори, рамки, въжета, костюми, каучукова маса за моделиране, перуки, платове, шевна машина, бои, фишеци, гримове, контролни табла, жици, батерии, хартия и памук, болтове, дърводелски пособия… и стотици други инструменти и материали.

Той си направи билков чай и седна край масата. Отпи бавно от слабата течност и хапна плодове и нискокалорична вафла. Илюзионизмът е изкуство на тялото, затова добрият фокусник трябва да поддържа организма си във форма. Здравословното хранене и редовните упражнения са ключовете към успеха.

Той беше доволен от тазсутрешното представление. Лесно уби първата изпълнителка — с огромно удоволствие си спомни как бе застинала от ужас и как се беше подмокрила, когато се изправи зад нея и стегна гърлото ѝ с въжето. Тя изобщо не подозираше, че от половин час я дебне под парчето черна коприна в ъгъла. Изненадващото нахлуване на полицията — е, това наистина го стресна. Ала като всеки добър илюзионист Малерик се беше подготвил и се справи блестящо.

Той приключи закуската си и занесе чашата в кухнята, внимателно я изми и я остави да съхне. Беше педантичен във всяко отношение. Учителят му, вманиачен, лишен от чувство за хумор илюзионист, го бе научил с бой на дисциплина.

Мъжът отиде в по-голямата спалня и пусна на видеото касетата от мястото за следващото представление. Беше гледал записа десетки пъти и макар че вече го знаеше наизуст, искаше да го преговори още веднъж. (Стриктно спазваше правилото 100:1 — за всяка минута на сцената да репетираш сто.)

Докато гледаше, той придърпа към себе си една покрита с кадифе масичка. Без да гледа ръцете си, Малерик направи няколко лесни трика с карти — лъжливо размесване, лъжливо тройно сечене, сетне някои по-трудни — обръщане на реда, плъзгане и бързо раздаване. Накрая направи няколко истински фокуса, много сложни, като „Призрачните карти“ на Стенли, знаменитата „Мистерия на шестте карти“ на Малдо и някои други на известния майстор на картите Рики Джей и на Кардини.

Изпълни и няколко номера от ранния репертоар на Хари Худини. Повечето хора познават Худини като майстор на самоизмъкването, но той всъщност е изпълнявал всякакви фокуси — от мащабни сценични номера като изчезване на асистенти до камерни трикове. Худини бе оказал голямо влияние върху живота му. Още като дете Малерик беше започнал да изнася представления под псевдонима Младия Худини. Ерик, което бе част от сегашното му сценично име — беше остатък от предишния му живот, преди пожара. Така отдаваше заслужена почит и на Худини, чието истинско име бе Ерик Вайс. Някой илюзионист би предположил, че първите три букви, Мал, са взети от друг световноизвестен изпълнител, Макс Брайт, подвизавал се под псевдонима Малвини. Всъщност обаче Малерик ги беше заел от латинската дума, означаваща зло — тя отразяваше най-точно характера на сегашните му трикове.

Той продължи да изучава записа, да преценява ъгли, да си набелязва разположението на прозорците и на вероятните свидетели, да предвижда мястото си във всеки момент, както правят всички опитни илюзионисти. През цялото време картите се премятаха в ръцете му и съскаха като змии. Попове, дами, валета, жокери и всички останали течаха като вода по черното кадифе, сетне сякаш се изплъзваха от властта на земното притегляне и подскачаха към силните му ръце, за да изчезнат. Гледайки това импровизирано представление, зрителите биха клатили глави, почти убедени, че действителността се е сменила с илюзия, че онова, което се извършва пред очите им, не е по силите на обикновен човек.