Джефри Дивър - Невидимия

Райм му предложи да дойде в големия град и Купър се съгласи. Сега невзрачният лаборант и шампион по спортни танци работеше в лабораторията на Нюйоркското полицейско управление в Куинс, но често помагаше на Райм, когато се разследваше някой заплетен случай.

Купър поздрави всички, намести очилата си с дебели лупи (стил „Хари Потър“) и се взря критично в кутиите с улики като шахматист, планиращ унищожителен ход срещу противниковия цар.

— Какво имаме?

— Загадки — отвърна Райм. — Както се изрази Сакс. Загадки.

— Е, я да видим дали няма да станат по-малко загадъчни.

Селито разказа известното по случая. Купър си сложи гумени ръкавици и заразглежда пликчетата и бурканчетата. Райм се приближи с инвалидната количка.

— Какво е това?

Погледът на криминолога бе вперен в една зелена платка с малък микрофон.

— Платката от зрителната зала — отвърна Сакс. — Нямам представа какво е. Знам само, че престъпникът я е оставил. Личи по отпечатъците.

Приличаше на компютърна платка, което никак не изненада Райм — престъпността винаги е била в крак със съвременната техника. Банковите обирджии се бяха въоръжили със знаменития .45-калибров полуавтоматичен „Колт 1911“ броени дни след излизането на модела, въпреки че никой друг освен военните нямаше право да го притежава. Радиостанции, кодирани телефони, лазерни мерници, джипиеси, апаратура за следене, компютърни шифри — всичко това се включваше в арсенала на престъпността още преди правозащитните организации да го въведат.

Райм открито признаваше, че някои сфери на техниката са извън неговата компетентност. Уликите, свързани с компютри, клетъчни телефони, както и това странно устройство (наричаше ги общо „НАСДАК улики“), веднага се изпращаха на експерти.

— Да се занесе на Тоби Гелър в централата — нареди сега той.

Въпросният талантлив младеж работеше в нюйоркския отдел за компютърни престъпления на ФБР. Гелър им беше помагал неведнъж; ако имаше човек, подготвен да ги осветли за това странно устройство, щеше да е Гелър.

Сакс подаде плика на Селито, който на свой ред го повери на един униформен полицай. Предвидливата Амелия Сакс обаче го спря. Накара го да попълни регистрационния картон за последователността на съхранение, в който се вписва името на всяка инстанция, през която преминава съответното веществено доказателство от намирането му до влизане в съдебната зала. Сакс освободи полицая едва след като провери внимателно картончето.

— Как мина изпитът, Сакс? — поинтересува се Райм.

— Ами… мисля, че го взех блестящо.

Райм остана изненадан от този отговор. Амелия Сакс трудно приемаше похвала от други, а самата тя изобщо нямаше навика да се изтъква.

— Не съм се съмнявал.

— Сержант Сакс — подкачи я Селито. — Добре звучи.

Заеха се с пиротехническите предмети, намерени на местопрестъплението — фитила и бомбичката.

Сакс бе разрешила поне една от загадките. Убиецът беше изправил няколко стола на два крака и ги бе закрепил с помощта на памучни конци. Беше прекарал фитил през конците и ги бе запалил. След около минута огънят стигнал до конците и столовете започнали да падат с трясък, сякаш убиецът е още вътре. Накрая фитилът възпламенил бомбичката и полицайките помислили, че се стреля.

— Можем ли да конкретизираме произхода? — попита Селито.

— Обикновен фитил, не може да се конкретизира, а бомбичката е изгоряла — поклати глава Купър. — Не е възможно да определим производителя.

Наистина от бомбичката бяха останали само ивици картон и металната сърцевина. Произходът на конеца също не можеше да се определи.

— Имало е ярка искра — рече Сакс, като гледаше бележките си. — Когато полицайките го заварили надвесен над жертвата, той вдигнал ръка и ги заслепил. С нещо като фойерверк.

— Някакви следи?

— Не. Казаха, че светлината сякаш изчезнала във въздуха.

— Да продължаваме. Следи от обувки?

Купър отвори полицейската база данни с отпечатъци от подметки, цифрова версия на картотеката, създадена от Райм, докато бе оглавявал отдела. След няколко минути обяви:

— Обувките са марка „Еко“, без връзки, черни. Изглеждат около четирийсет и пети номер.

— Микроулики? — попита Райм.

Сакс извади няколко найлонови пликчета от една кутия. Вътре имаше ивици тиксо.

— Тези са от пода около трупа — обясни тя.

Купър взе пликчетата и започна да вади парчетата тиксо едно по едно, като поставяше всяко в различна стъклена паничка, за да намали риска от замърсяване. Повечето прашинки, залепнали за тиксото, съвпадаха с контролните проби на Сакс от коридора, което означаваше, че не са донесени нито от престъпника, нито от жертвата. Имаше обаче някои влакна, които присъстваха само на местата, където беше ходил убиецът, или по предметите, които бе докосвал.