Джефри Дивър - Невидимия

— Дай да ги разгледаме.

Техникът ги взе с пинцети и ги монтира на предметни стъкла. Сложи ги под микроскопа и го включи. Видното поле на апарата се показа на плоскоекранния компютър, за да могат всички да разгледат уликите.

Пробите се видяха като дебели сивкави ивици.

Влакната са важни улики, защото се срещат навсякъде. Буквално прескачат от един предмет на друг. Разделят се на две категории: естествени и изкуствени. Райм веднага забеляза, че тези не са от найлонова материя и следователно би трябвало да са естествени.

— Да, но какви точно? — запита се на глас Мел Купър.

— Виж структурата им. Обзалагам се, че са екскреторни.

— Как така? — изненада се Селито. — От екскременти ли?

— Екскреторни, като коприната. Отделят се от специални жлези на копринената буба. Боядисани са в сиво. Обработени, за да имат матов оттенък.

— Престъпникът със сиви дрехи ли е бил?

— Не — отвърна Селито.

— Нито жертвата — добави Сакс.

Още една загадка.

— А — възкликна Купър, докато се взираше в микроскопа. — Тук май имаме косъм.

На екрана се показа дълъг кафяв косъм.

— Човешки — обяви Райм, който веднага забеляза стотиците люспички; животинските косми имат най-много няколко десетки. — Само че фалшив.

— Фалшив ли? — обади се Селито.

— Да — обясни нетърпеливо Райм. — Косъмът е истински, но е от перука. Очевидно е. Обърни внимание на края му. Това не е луковица, а лепило. Вероятно не е негов, но можем да го впишем в таблицата.

— Че косата му не е кестенява, така ли? — попита Том.

— Интересуват ме само твърдите факти — сопна се Райм. — Пиши, че вероятно носи кафява перука.

— Слушам, вожде.

Купър продължи да изследва микроуликите. На едно парче тиксо забеляза частички почва и някакви растителни остатъци.

— Първо растителните остатъци, Мел.

Купър подготви пробите.

При анализирането на веществени доказателства в Ню Йорк Линкълн Райм винаги бе отдавал голямо значение на геоложките, растителните и животинските улики — защото само една осма от града е разположена на континента; останалата част се намира върху острови. Това означава, че минералите, флората и фауната в отделните квартали малко или повече се различават. Така произходът на микроуликите може да се определи с по-голяма точност.

След малко на екрана се показа червеникаво листо.

— Добре — рече Райм.

— Какво му е добрето? — попита Том.

— Добре е, защото това е рядко растение. Червен американски орех. В града почти няма такива. Расте само в Сентрал и Ривърсайд Парк. А… я виж. Този малък синкавозелен налеп.

— Къде? — попита Сакс.

— Не го ли виждаш? Ето там! — Райм изпита непреодолимо желание да скочи от инвалидната количка и да посочи предмета на екрана. — В долния десен ъгъл. Ако листото е Италия, налепът е Сицилия.

— Ясно.

— Какво мислиш, Мел? Лишей, нали? Бих се обзаложил, че е пармелия консперса .

— Възможно е — съгласи се техникът, — но в града има доста видове лишеи.

— Само че тези, които са синьозелени или сиви на цвят, не са много — отбеляза сухо Райм. — Всъщност почти няма такива. А този се среща много в Сентрал Парк… Вече две следи водят към парка. Добре. Сега да видим почвата.

Купър монтира следващата проба. Парченцата почва, приличащи на астероиди, не говореха нищо на Райм. Затова той нареди:

— Пусни ги на газова хроматография.

При газовата хроматография изследваната проба се разделя на по-прости химически вещества, които след това се определят от масспектрометъра. Например бял прах, който на външен вид изглежда еднороден, може да съдържа десетина различни вещества: сода за хляб, арсеник, бебешка пудра, фенол или кокаин. Хроматографията може да се оприличи на конно надбягване. Различните вещества преминават през апарата с различна скорост и така се отделят едно от друго. На „финала“ масспектрометърът сравнява свойствата им с огромна база данни от известни вещества и така ги определя.

При анализа на пробата, донесена от Сакс, се оказа, че почвените частици са напоени с някаква мазнина. При сравняване с базата данни се установи, че е с неорганичен произход (не беше нито растителна, нито животинска), но точният ѝ състав не можеше да бъде определен.

Райм нареди:

— Да се изпрати във ФБР. Може в тяхната лаборатория да успеят. — После се взря в друго пликче. — Това ли е черното парче плат?

„Може да ни помогне, може да е без значение…“

Сакс кимна:

— Беше в ъгъла на стаята, където е удушена жертвата.