Джефри Дивър - Невидимия

— Четирийсет и две. Трийсет герои. В трийсетминутно шоу.

— Четирийсет и две преобразявания за половин час? — вдигна вежди цирковият директор.

— Да.

Той се замисли само за няколко секунди, сетне каза:

— Ела следващата седмица. Нямам практика да съкращавам времето за репетиции на артистите си по време на турне, но можем да използваме помощната сцена. И може би ще те взема за зимното турне във Флорида.

Райм и Кара се спогледаха. Тя кимна решително:

— Добре.

Двамата с Кадески си стиснаха ръцете. Цирковият директор погледна куклата, с която ги беше заблудила, и попита:

— Ти ли я направи?

— Да.

— Можеш да я патентоваш.

— Не се бях замисляла за това. Благодаря. Ще го обмисля.

Той отново я изгледа възхитено.

— Четирийсет и две за трийсет минути — повтори на себе си.

Сетне кимна и излезе. И той, и Кара изглеждаха, сякаш са си купили много изгодно луксозна кола.

Сакс се засмя:

— По дяволите, хванах се. — Погледна Райм. — Страхотно го бяхте замислили.

— Я чакай — възнегодува Бел. — И аз участвах. Аз ѝ сложих белезниците.

Сакс отново поклати глава:

— Как го измисли?

Райм обясни, че всичко е започнало миналата нощ, докато си е лежал и е слушал музиката от цирка, гласа на конферансието, аплодисментите и смеха на зрителите. Сетне се сетил за представлението на Кара в „Дим и огледала“, за майсторското ѝ изпълнение.

Беше си спомнил липсата на самоувереност у младата илюзионистка и влиянието на Балзак върху нея.

Сетне си бе припомнил думите на Сакс за тежкото състояние на майка ѝ. Така беше решил да покани Джейнин.

— Още един въпрос. Помисли добре, преди да отговориш. И искам да си съвсем искрена — бе казал, когато тя го посети.

Въпросът беше:

— Мислиш ли, че майка ѝ ще се оправи някога?

Джейнин попита:

— Имаш предвид дали ще възвърне разума си?

— Да. Ще се излекува ли?

— Не.

— Значи Кара няма никога да я заведе в Англия.

— Не, не. Старицата не може да мръдне никъде.

— Кара каза, че не може да напусне работата си, защото трябва да издържа майка си в старческия дом.

— Да, трябва някой да се грижи за старицата. Но не при нас. Тя плаща за временно настаняване и лечение. Майката на Кара не знае дори коя година е. За нея няма значение къде се намира. Съжалявам, че трябва да го кажа, но на нея просто ѝ трябва място, където да изживее остатъка от живота си.

— Какво ще стане, ако я настанят за постоянно в някоя клиника?

— До края състоянието ѝ постоянно ще се влошава. Също както би станало и при нас. Само че на Кара няма да ѝ се налага да плаща луди пари за това.

След това Джейнин и Том излязоха да обядват заедно — и вероятно да си разказват пикантни истории за различни хора, за които са се грижили, — а Райм се обади на Кара. Тя дойде и двамата поговориха. Разговорът беше смущаващ — той не бе свикнал да обсъжда лични проблеми. По-лесно му беше да се изправи пред безскрупулен убиец, отколкото да се намеси в деликатните проблеми на някой друг.

— Не съм запознат много добре с професията ти — започна Райм — но когато те гледах в неделя, изпълнението ти ме впечатли, а аз трудно се впечатлявам. Много си добра.

— За ученик, да — отвърна скромно тя.

— Не — възрази убедено той, — за изпълнител. Трябва да правиш собствени представления.

— Още не съм готова. Някой ден и това ще стане.

След кратко мълчание Райм каза:

— Проблемът е, че когато човек чака, понякога не постига целта си. — Той я огледа от глава до пети. — Понякога нещо… се случва. И ако решиш да отложиш важните неща, те никога не се сбъдват.

— Ама господин Балзак…

— … те потиска. Това е очевидно.

— Той просто мисли кое ще е най-добре за мен.

— Не, не е вярно. Не знам какво си мисли, но съм сигурен, че не е за твое добро. Виж Уиър и Лосър. Виж Китинг. Спомни си собствените си думи. За това, как учителят ти може да те хипнотизира. Благодари на Балзак за стореното, останете приятели, изпрати му покана за първото си представление в „Карнеги хол“, но се освободи от него, докато можеш.

— Аз не съм хипнотизирана — засмя се тя.

Райм продължи:

— Сега имаме известно влияние върху Кадески — след всичко, което направихме. Амелия ми каза колко много харесваш „Сирк фантастик“. Мисля, че трябва да кандидатстваш за работа.

— Дори да го направя, имам лични проблеми, които…

— Майка ти — прекъсна я Райм.

— Да.

— Говорих с Джейнин.

Кара мълчеше.

— Искаш ли да ти разкажа една история?