Джефри Дивър - Невидимия

— Какви загадки? — попита Сакс.

— Загадки, за които не съм предполагал, че съществуват. Неизвестни загадки.

Тя се намръщи. Директорът на цирка попита тревожно:

— Асистентът на Уиър… Лосър. Да не е избягал?

— Не, не. Още е в ареста.

Отвън отново се позвъни. Том отиде да отвори и след малко в стаята влезе Кара. Огледа се, прокара пръсти през късата си коса.

— Здравейте — примигна, изненадана от присъствието на Кадески.

— Някой ще пие ли нещо? — попита Том.

— Може би, ако ни оставиш за минутка, Том. Моля те.

Болногледачът забеляза напрежението в гласа на работодателя си, кимна и излезе. Райм се обърна към Кара:

— Благодаря, че се отби. Трябва да уточня още няколко неща по случая.

— Няма проблем.

„Загадки…“

— Искам да изясня някои подробности за нощта, когато Фокусника вкара линейката в цирка — обясни Райм.

Младата жена кимна:

— Ще се радвам да помогна.

— Представлението трябваше да започне в осем часа, нали? — обърна се Райм към Кадески.

— Да.

— Когато Лосър е вкарал линейката, вие още не сте се били върнали от интервюто, така ли?

— Точно така.

Райм се обърна към Кара:

— Ти обаче си била там.

— Да. Видях, когато линейката влизаше. Тогава не ми направи впечатление.

— Къде точно я спря Лосър?

— Под трибуните. Е, не точно под тях, но наблизо.

— Не под скъпите места? — обърна се Райм към Кадески.

— Не.

— Значи е било близо до основния противопожарен изход, откъдето хората биха излезли при евакуация.

— Да.

— Линкълн, накъде биеш? — поинтересува се Бел.

— Натам, че Лосър е спрял линейката така, че да причини максимален брой жертви, но в същото време да даде възможност на някои хора от ложите да се измъкнат. Защо ще го прави?

— Не знам — отвърна директорът. — Вероятно е сметнал, че това е най-доброто място, имам предвид най-добро от негова гледна точка. Най-лошо за нас.

— Може би. Но той със сигурност не е искал да се навърта наоколо. Там постоянно имаше полицаи. Затова не би трябвало да има представа за разположението на местата.

— Така е.

— Добре, но не е ли възможно някой вътрешен човек да му е казал, че там е най-подходящото място?

— Вътрешен ли? — намръщи се Кадески. — Да не намеквате, че някой му е помагал? Не, никой от моите хора не би го сторил.

— Райм, накъде биеш? — попита Сакс.

— Аз те помолих да отидеш и да намериш господин Кадески, нали, Кара? — не ѝ обърна внимание той. — Към колко часа беше?

— Около седем и петнайсет.

— И ти беше в района на ложите, така ли? — Тя кимна и Райм продължи: — Близо до изхода?

Младата жена се огледа, започна да кърши нервно ръце.

— Ами да, предполагам, че да. — Погледна Сакс: — Защо ми задава тези въпроси? Какво става?

Райм отговори:

— Питам те, защото си спомних нещо, което ти ни каза, Кара. За хората, които участват в представлението на илюзиониста. Има асистенти, лица, за които се знае, че работят за главния изпълнител. Има доброволци от публиката. Но има и още един вид лица. Сътрудници, които работят за илюзиониста, но публиката не знае за това. Представят се за „случайни“ доброволци.

— Да — потвърди Кадески, — много илюзионисти използват такива сътрудници.

— И ти си била такава през цялото време, нали, Кара? — изстреля Райм.

— Как така? — не скри удивлението си Бел.

Младата жена изтръпна, поклати енергично глава.

— Тя работи за Лосър от самото начало — обяви Райм.

— Не! — не повярва Кадески. — Тя?

Райм продължи:

— Има постоянна нужда от пари и Лосър ѝ е платил петдесет хиляди, за да му помага. Балзак също е в играта.

— Кара? — прошепна Сакс. — Не. Не мога да повярвам. Тя не би го направила!

— Нима? А ти какво знаеш за нея? Знаеш ли изобщо истинското ѝ име например?

— Аз… — Сакс погледна объркано младата жена, сетне прошепна: — Не. Не ми го е казвала.

Обляна в сълзи, Кара само клатеше глава. Накрая заговори:

— Амелия, толкова съжалявам… Но вие не разбирате… Господин Балзак и Уиър са били приятели. Давали са заедно представления и той бе сломен от смъртта на Уиър. Лосър му разказа какво е намислил и господин Балзак ме принуди да му помогна. Но нямах никаква представа, че възнамеряват да наранят някого, повярвайте ми. Господин Балзак твърдеше, че било само изнудване, за да си разчистят сметките с господин Кадески. Когато научих, че Лосър избива хора, вече беше твърде късно. Заплаши, че ако не му помогна, ще ме издаде на полицията. Че ще гния в затвора до края на живота си. Заедно с господин Балзак… — Тя избърса лицето си. — Не бих му причинила такова нещо.