Джефри Дивър - Невидимия

— Ох, прекалено е светло. — Тя погледна към сиянието от цирка. — Къде са щорите?

— Изгоряха, не помниш ли?

— Мислех, че Том е купил нови.

— Започна да ги слага, но много се суетеше. С цялото това мерене и така нататък. Изгоних го и му казах да ги сложи после.

Сакс стана, взе един чаршаф и го окачи на прозореца. Върна се и се сви до Райм. Скоро заспа.

Той обаче остана буден. Докато слушаше музиката и далечния глас на водещия, в главата му се зародиха няколко идеи и прогониха съня. Скоро беше съвсем разсънен, потънал в мисли.

И нищо чудно — мислеше за цирка.

Късно на следващата сутрин Том влезе в спалнята и установи, че Райм има гостенка.

Джейнин Уилямс седеше на един от новите столове до леглото. Том я поздрави и двамата се ръкуваха.

Болногледачът, който тъкмо се връщаше от пазар, явно беше изненадан от посещението. Благодарение на компютърната система в дома си Райм, разбира се, бе напълно способен да повика когото си поиска и да пусне гостите си да влязат.

— Не се прави на удивен — сопна му се криминологът. — И преди съм канил посетители, нали?

— Нямам такива спомени.

— Може би е по-добре да те уволня и да назнача Джейнин на твое място.

— Защо не назначиш и нея, и мен? Като сме двама, по-леко ще приемаме обидите ти. — Том се обърна с усмивка към медицинската сестра: — Разбира се, не бих ти причинил такова нещо.

— Справяла съм се и с по-тежки случаи.

— Кафе или чай?

— Извинявай — обади се Райм. — Ама къде са ми маниерите? Вече трябваше да съм сложил чайника.

— Едно кафе, ако обичаш — рече Джейнин.

— За мен уиски — поръча си Райм; когато Том погледна с престорен ужас часовника, добави: — Съвсем малко, за лекарство.

— Кафе за всички — отсече болногледачът и излезе.

Райм и Джейнин заговориха за гръбначномозъчни травми и изтощителната терапия с физически упражнения и електрическа стимулация. Сетне, нетърпелив както винаги, паралитикът реши, че достатъчно е любезничил, и понижи глас:

— Има един проблем. Нещо ме тревожи. Мисля, че ти можеш да помогнеш. Надявам се.

Тя го погледна предпазливо:

— Може би.

— Би ли затворила вратата?

Едрата жена стана и затвори. Върна се и отново седна на стола.

— От колко време познаваш Кара? — попита той.

— Кара ли? Отпреди малко повече от година. Откакто майка ѝ постъпи в „Стайвсънд“.

— Това е скъпа клиника, нали?

— Много. Безбожни цени. Но във всички клиники като тази е приблизително едно и също.

— Майка ѝ има ли застраховка?

— Само обичайната здравна осигуровка. Кара плаща по-голямата част от таксата със свои пари. Доколкото може. Сега се е разплатила, но през повечето време изостава от сроковете.

Райм кимна бавно:

— Още един въпрос. Помисли добре, преди да отговориш. И искам да си съвсем искрена.

— Е — отговори сестрата, като сведе несигурно поглед към прясно лакирания под, — ще се постарая.

Следобед Роланд Бел дойде у Райм. На фона на едно вълнуващо джазово изпълнение на пиано двамата обсъдиха веществените доказателства по случая „Андрю Констабъл“.

Чарлс Грейди и самият щатски прокурор бяха решили да отложат делото, за да включат някои допълнителни обвинения — опит за убийство на адвоката му, заговор за убийство и убийство. Процесът нямаше да е лек — връзката на Констабъл с Барнс и Патриотичния съюз бе трудна за доказване, — но ако някой можеше да пъхне обвиняемия зад решетките, това беше Чарлс Грейди. Освен това той щеше да поиска смъртно наказание за Артър Лосър за убийството на полицай Лари Бърк, чието тяло бе открито в един заден вход в Горен Уестсайд. В момента Лон Селито присъстваше на тържественото погребение на убития в Куинс.

Амелия Сакс влезе, изглеждаше изтощена след целодневните разговори с адвокатите от Доброволната полицейска асоциация. Трябваше да се е върнала преди часове. По изражението ѝ Райм се досети, че срещата не е минала добре.

Той имаше някои новини за нея — за срещата с Джейнин и случилото се след това. Беше се опитал да се свърже с нея по-рано, но не успя. Сега нямаше време да ѝ разказва, защото се появи още един гостенин.

Том покани Едуард Кадески в стаята.

— Господин Райм — поздрави новодошлият и кимна.

Беше забравил името на Сакс и затова кимна мълчаливо и на нея. Стисна ръката на Роланд Бел.

— Получих съобщението ви. Имало още нещо по случая, така ли?

Райм кимна:

— Тази сутрин поразучих някои неща и намерих отговорите на още няколко загадки.