Джефри Дивър - Невидимия

„Нали знаеш какво означава това повишение за нея…“

— Е, какво мислиш? — подкани го детективът.

Райм запази мълчание, сякаш търсеше отговора в изключените апарати или в зеленината на Сентрал Парк, която се виждаше през прозореца му.

Прахта от ремонта бе почистена и всички следи от пожара бяха „изчезнати“, както се изрази Том. В къщата още миришеше на дим, но той напомняше на Райм само за хубаво отлежало уиски и не го притесняваше.

Беше полунощ. Райм лежеше в специалното си водно легло и гледаше през прозореца. Отвън се чу пърхане от криле. В зависимост от светлината и поведението им соколите можеха да изглеждат по-малки или по-големи. Тази нощ изглеждаха по-едри, отколкото денем. Накокошинени, заплашителни — шумът от цирка никак не им харесваше.

Е, на Райм също не му харесваше. Той тъкмо бе задрямал, но се събуди от гръмки ръкопляскания.

— Трябва да го забранят — изръмжа той на Сакс, легнала до него.

— Мога да прострелям генератора им — отвърна тя с ясен глас.

Явно изобщо не беше заспивала. Бе положила глава на възглавницата до него и той усещаше гъделичкането на косата ѝ върху врата си. Знаеше, че е допряла гърдите и краката си до неговите. Само от наблюдение, разбира се, защото не можеше да почувства допира. Въпреки това близостта ѝ му доставяше удоволствие.

Сакс се придържаше стриктно към правилото на Райм, че когато извършва огледи на местопрестъпления, човек не бива да използва дезодоранти и парфюми. Когато не работеше обаче, кожата ѝ излъчваше приятна миризма — вероятно смес от жасмин, гардения и моторно масло.

Бяха сами. Том бе на кино с някакъв свой приятел и те прекараха вечерта в слушане на музика и с порядъчни количества черен хайвер, солени бисквити и хубаво „Мое“ въпреки трудностите при пиене на шампанско със сламка. Сега Райм си мислеше за музиката — за това, как една чисто механична система от тонове може да те погълне толкова пълно. Тя го омагьосваше. Колкото повече си мислеше на тази тема, толкова повече се убеждаваше, че в това няма нищо мистично. Музиката бе дълбоко вкоренена в неговия свят — свят на науката, логиката и математиката.

Как се пишеха такива мелодии? Ако днешните му упражнения постигнат ефект… щеше ли да е в състояние да натиска клавишите на пиано? Докато размишляваше, той забеляза, че Сакс гледа втренчено тавана.

— Чу ли за изпита ми? — попита тя.

Той се поколеба, сетне отвърна:

— Да.

Досега избягваше да засяга темата. Когато бъде готова да го обсъжда, Сакс сама щеше да заговори. Дотогава темата сякаш не съществуваше.

— Знаеш ли какво е станало? — продължи тя.

— Не всички подробности. Предполагам, че случаят може да се причисли към вечните противоречия между корумпираните политици и отрудените съвестни полицейски служители. Нещо подобно ли е?

— До голяма степен — засмя се тя.

— И аз съм го изпитал, Сакс.

Музиката откъм цирка се усили, възбуждаше различни емоции. Райм някак си чувстваше, че би трябвало да го дразни, но не можеше да не се наслади на темпото ѝ.

— Лон каза ли ти, че смята да използва връзките си? Да се свърже с някакъв свой човек в кметството?

„Амелия никога няма да разбере. Ще кажа на моя човек да се погрижи да не се разчуе…“

— Каза ми, да — засмя се Райм. — Нали го знаеш Лон.

Музиката секна, чуха се ръкопляскалия, сетне — по-слабият глас на конферансието.

— Можел да оправи всичко — добави тя. — Да прецака Рамос.

— Вероятно. Той има добри връзки.

— И ти какво му каза? — попита Сакс.

— Ти как мислиш?

— Ако знаех, нямаше да те питам.

— Не се съгласих. Казах му да не го прави.

— Така ли?

— Да. Казах му, че ти би предпочела да се издигнеш със собствени сили или изобщо да не получиш повишение.

— По дяволите — измърмори тя.

Той я погледна, разтревожен, че може да не е преценил правилно.

— Бясна съм на Лон, че дори си го е помислил.

— Направил го е с добро намерение.

Стори му се, че тя го прегръща по-силно.

— Онова, което си му казал, Райм, означава за мен повече от всичко останало.

— Знам.

— Нещата ще загрубеят. Рамос иска временно отстраняване. Дванайсет месеца без заплата. Не знам какво ще правя.

— Ще работиш като консултант. С мен.

— Цивилни нямат право да извършват огледи, Райм. Ще трябва да бездействам. Ще полудея.

„Когато се движиш, не могат да те хванат…“

— Ще се справиш.

— Обичам те — прошепна тя.

Той вдиша аромата ѝ и я увери, че също я обича.