Джефри Дивър - Невидимия

— На учителя си — добави мрачно Райм.

Младата жена се опита да се шмугне между Сакс и Кадески.

— Роланд! — изкрещя Райм.

Бел скочи и я сграбчи. Двамата паднаха на пода. Тя беше силна, но Бел успя да ѝ сложи белезници. Той се изправи задъхан, приближи се отново до Райм и извади радиостанцията си. Повика кола от женския арест.

Сетне, отвратен, прибра радиостанцията и се зае да чете правата на Кара.

Райм въздъхна:

— Опитах се да те предупредя, Сакс, но не можах да се свържа. Иска ми се да не беше вярно. Обаче така стоят нещата. Двамата с Балзак са били съучастници на Лосър. Заблуждавали са ни, сякаш сме тяхна публика.

Полицайката прошепна:

— Аз просто… Просто не виждам как го е направила.

Райм се обърна към Бел:

— Манипулирала е доказателствата, лъгала ни е, подхвърляла е улики… Роланд, иди при дъската и ще ви покажа.

— Кара ли е подхвърляла улики? — изненада се Сакс.

— О, и още как. И много добре се е справила. От първото местопрестъпление, още преди да я открием. Ти ми каза, че ти е дала знак да се видите в кафенето. Всичко е било нагласено от самото начало.

Бел се приближи до дъската и започна да посочва едно по една уликите. Райм обясняваше как Кара ги е използвала, за да ги заблуждава. След малко Том извика:

— Някаква полицайка.

— Да влезе — отвърна Райм.

Полицайката влезе, огледа присъстващите през стилните си очила, кимна на Райм и се обърна към Бел с испански акцент:

— Вие ли повикахте кола от женския арест?

Бел кимна към ъгъла:

— Ето я. Прочел съм ѝ правата.

Полицайката погледна към неподвижната жена и рече:

— Добре, ще я закарам в центъра. Има обаче един проблем.

— Проблем ли? — намръщи се Райм.

— За какво говорите, полицай? — попита Бел.

Без да обръща внимание на детектива, полицайката се обърна към Кадески:

— Може ли да видя документите ви, господине?

— Моите ли? — изненада се продуцентът.

— Да. Бихте ли си показали шофьорската книжка?

— Отново искате документите ми? Нали ви ги показах онзи ден.

— Моля ви, документите, господине.

Объркан, Кадески бръкна в джоба си и извади портфейл.

Той обаче не беше неговият.

Кадески се втренчи удивено в него.

— Чакайте, това… Това не е моят!

— Не е вашият?

— Не — отвърна объркано той; започна да опипва джобовете си. — Не знам…

— Виждате ли от какво се опасявах? — каза полицайката. — Съжалявам, господине, арестувам ви за джебчийство. Имате право да мълчите…

— Това са глупости — промълви Кадески. — Има някаква грешка.

Отвори портфейла и се вгледа в него. Сетне избухна в смях и вдигна шофьорската книжка, за да я видят всички. Беше на Кара.

От портфейла изпадна някаква бележка. Той я вдигна.

„Пипнах те.“

— Това е… — Кадески се намръщи и се вгледа внимателно в полицайката. — Чакай. Това си ти.

„Полицайката“ се изсмя и свали очилата, фуражката и кафявата перука. Кискащият се Роланд Бел ѝ подаде кърпа и тя избърса грима си; свали дебелите си изкуствени вежди и червените си нокти, закрепени над нейните, боядисани в черно. Сетне взе портфейла си от удивения Едуард Кадески и му върна неговия. Той изобщо не беше усетил как е направила размяната.

Сакс поклати глава, не знаеше как да реагира. Двамата с Кадески се втренчиха в лежащото в ъгъла на стаята тяло.

Младата жена се приближи и вдигна леката кукла с дрехи, наподобяващи онези, с които бе облечена Кара, когато Бел я арестуваше. Белезниците бяха закопчани за гумените ръце на манекена.

Докато Сакс и останалите бяха гледали таблицата с уликите, Кара се беше измъкнала и бе оставила куклата на своето място.

— Това е заблуда — обяви Райм. — Фалшива Кара.

Тя сгъна куклата, която се събираше в калъф с големината на малка възглавничка. Чучелото не приличаше много на истински човек, но в сенките нищо неподозиращата публика не би забелязала разликата.

Кадески поклати глава:

— Измъкна се и се преобрази за по-малко от минута?

— За четирийсет секунди.

— Как?

— Показах ви ефекта. Нека запазя метода за себе си — отвърна Кара.

— Предполагам, че с това искаш интервю за работа — изрече високомерно Кадески.

Кара се поколеба и Райм ѝ хвърли окуражителен поглед.

— Не, това беше интервюто. Искам работа.

— Нали каза, че не си готова?

— Е, вие ще решите. Вие мислите ли, че съм готова?

Кадески я огледа внимателно:

— Това беше само един номер. Имаш ли още?

— Колкото искате.

— Колко преобразявания си правила в едно представление?