Джефри Дивър - Невидимия

Продиктува номера си и отново набра. Свърза се с Бо Хауман, началника на Отряда за бързо реагиране. Предупреди го, че Грейди е на път към градския арест без никаква охрана. Сетне затвори и поклати глава:

— Издънихме се яко. — Втренчи се в таблицата с уликите. — И така, какво е намислил нашият човек?

— Едно само знам — отвърна Райм. — Не смята да напуска града. Това преследване явно му доставя удоволствие.

„Единственият смисъл на живота ми са представленията. Илюзионизмът, магията…“

— Благодаря, господине. Благодаря.

Надзирателят се стъписа при тези учтиви думи, сетне въведе Андрю Констабъл в стаята за разпити на последния етаж на Гробницата в Долен Манхатън.

Затворникът се усмихваше като свещеник, благодарящ на енориашите за щедрите им подаяния.

Надзирателят освободи ръцете на Констабъл и отново ги стегна с белезници, но отпред.

— Господин Рот тук ли е, господине?

— Сядай и млъквай.

— Добре.

Констабъл седна.

— Млъквай.

„Както кажеш.“

Надзирателят излезе и останал сам в стаята, затворникът се загледа през замазаните прозорци към града. Той беше селско момче, но въпреки това ценеше Ню Йорк. Чувстваше безкраен гняв и беше неописуемо потресен от атентатите на 11 септември. Ако властите се бяха вслушали в него и Патриотичния съюз, това никога нямаше да се случи, защото хората, които искаха да навредят на американския начин на живот, щяха да бъдат прогонени и изобличени.

„Трудни въпроси…“

След малко тежката метална врата се отвори и надзирателят пусна Джоузеф Рот в стаята.

— Здравей, Джо. Грейди съгласи ли се да преговаря?

— Да. Трябва да дойде до десетина минути. Налага се обаче да му предоставиш някаква съществена информация, Андрю.

— О, ще я получи. — Констабъл въздъхна. — И след последния ни разговор научих още неща. Казвам ти, Джоузеф, сърцето ме боли от онова, което се случва в Кантон фолс. А то се е вършило с години под самия ми нос. Тази история, за която разправя Грейди, за заговора за убийство на щатски полицаи. Аз си мислех, че са пълни глупости, но не, моите хора наистина са го планирали.

— Можеш ли да кажеш имена?

— И още как. Имената на мои приятели. Добри приятели. Поне в миналото. Този обяд в „Ривърсайд ин“. Някои от тях наистина са наели оня Уиър, за да убие Грейди. Мога да му кажа имена, дати, адреси, телефонни номера. И има още. Много от Патриотите са готови да съдействат. Не се бой.

— Добре — каза с облекчение Рот. — Отначало Грейди ще се държи агресивно. Това е неговият стил. Но мисля, че нещата ще се наредят.

— Благодаря, Джо. Радвам се, че работиш за мен.

— Трябва да ти кажа, Андрю, че отначало това малко ме изненада. Да наемеш адвокат евреин. Нали се сещаш, при всичко, което се говори за теб.

— Но после ме опозна.

— После те опознах.

— Това ми напомня за нещо, което исках да те питам. Кога беше Пасха?

— Преди седмица. Спомняш ли си онази вечер, когато си тръгнах по-рано?

— Да. — Констабъл кимна. — Какво е значението на празника?

— Когато първородните синове на египтяните били избити, Господ преминал над домовете на евреите и спасил техните деца.

— О, аз си мислех, че е в чест на преминаването през границата на свещената земя. През Червено море или каквото е там.

Рот се засмя:

— Да, има логика.

— Както и да е. Съжалявам, че не ти пожелах весел празник.

— Благодаря, Андрю. — Адвокатът се вгледа в очите на клиента си. — Ако нещата се уредят, може би с жена ти ще дойдете на нашия Седер догодина. Това е тържествена вечеря. Събираме петнайсетина души. Не всички са евреи. Весело е.

— Бъди сигурен, че ще дойдем.

Двамата мъже си стиснаха ръцете.

— Това е още един стимул да ме измъкнеш оттук. Затова нека се залавяме за работа. Кажи ми пак обвиненията и за какво мислиш, че ще успеем да се споразумеем с Грейди.

Констабъл се протегна. Приятно е ръцете ти да са пред теб и да нямаш окови на краката. Настроението му беше толкова добро, че дългият поменик с причините, поради които щатът и народът го смятаха за опасен за обществото, му се стори забавен. Този обезпокоителен монолог бе прекъснат от надзирателя. Той даде знак на Рот да излезе и двамата проведоха кратък разговор. По лицето на адвоката се изписа загрижено изражение.

Той се върна при клиента си и каза:

— Ще се наложи да чакаме, защото Уиър е избягал. В сградата е.

Констабъл се намръщи:

— Тук?

— Да.

— Грейди в безопасност ли е?

— Не знам. Предполагам, че охраната му в момента го търси.