Джефри Дивър - Невидимия

Амелия Сакс започна да раздава заповеди. Какъвто и да беше чинът на детектива, той бе толкова потресен от бягството, че не прояви претенции за спазване на йерархията.

— Веднага да се подаде сигнал за издирване — нареди тя. — До всички служби в града, федерални и щатски. Името е Ерик Уиър.

Бял мъж. Около петдесетте. Имате снимка от картотекирането.

— С какво беше облечен? — обърна се детективът към Уелс и партньора ѝ.

Те дадоха грубо описание.

Сакс обаче знаеше, че надали има значение. Сигурно вече беше облечен по друг начин. Можеше да изглежда всякак. Тя погледна четирите разклонения на коридора, които се виждаха от мястото ѝ. Различи силуетите на десетина души. Надзиратели, чистачи, полицаи…

А може би и Фокусника, предрешен като един от тях…

За момента обаче тя остави преследването в ръцете на детектива и се зае със своята работа — с огледа, който бе очаквала да бъде кратка формалност, а се оказваше въпрос на живот и смърт.

Малерик внимателно се промъкваше през подземието на ареста и размишляваше над бягството си, като се обръщаше мислено към въображаемата си публика.

Нека споделя с вас една тайна.

За да заблудиш наистина някого, не е достатъчно да го разсредоточиш по време на номера. Това е така, защото, когато се сблъска с явление, противопоставящо се на логиката, човешкият мозък продължава да си го припомня след това и се мъчи да разбере какво е станало. Илюзионистите наричат това „реконструкция“ и ако номерът не е достатъчно добре подготвен, интелигентните, подозрителни зрители ще бъдат заблудени само за кратко, след което ще се досетят за метода на фокуса.

Как да измамим такава публика?

Използваме най-неочаквания възможен метод: или някой абсурдно прост, или някой безумно сложен.

Например: известен илюзионист се появява на сцената и изважда цяло пауново перо от една кърпичка. Публиката трудно може да се досети за метода, защото перото сякаш наистина излиза от плата. Какъв е методът? Перото наистина излиза от плата. В кърпичката има дупка! Зрителите се сещат за тази възможност, но я отхвърлят като прекалено проста за такъв велик илюзионист. Склонни са да си мислят, че той прави нещо далеч по-сложно.

Още един пример: Илюзионистът е на ресторант с приятели и те го молят да им покаже няколко номера. Отначало той отказва, но после се съгласява. Взима една покривка от келнера, вдига я пред двама влюбени, вечерящи на съседната маса, и ги изчезва заедно с масата за секунда. Приятелите му са удивени. Как е възможно? Никога не биха се досетили, че илюзионистът е предполагал, че ще го накарат да им покаже някой фокус, и се е договорил със собственика на ресторанта, осигурил е подготвена, сгъваема маса и е наел двама актьори. Когато вдига покривката, те изпълняват номера според договореното.

В реконструкцията на видяното клиентите на ресторанта отхвърлят истинския отговор като прекалено невероятен за такова уж импровизирано представление.

Същото се получи в илюзията, която ще нарека „Застреляният затворник“.

Реконструкция. Много илюзионисти забравят за този психологически процес, но Малерик никога не го пренебрегваше. Беше го взел предвид още когато планираше бягството си. Надзирателите, които го водеха по коридора, вярваха, че виждат как затворникът отключва белезниците си, хваща пистолета и загива пред очите им.

Това ги потресе, уплаши, ужаси.

Ала дори в такива напрегнати моменти мозъкът не престава да работи и още преди димът да се разсее, те вече анализираха събитията и обмисляха възможностите си за действие. Също като публиката те направиха реконструкция на случилото се и тъй като знаеха, че Ерик Уиър е опитен илюзионист, допуснаха и възможността да е симулирал изстрела.

До ушите им достигна истински гръм от истински пистолет.

Пред очите им куршумът пръсна главата на един човек и след миг пред тях лежеше труп, омазан с кръв, мозък и парченца кости, с безжизнени очи.

В резултат на реконструкцията те достигнаха до извода, че е невъзможно човек да имитира изстрел по толкова сложен начин. И така, убедени, че е мъртъв, го оставиха сам в коридора и без белезници, докато трескаво уведомяваха началниците си.

Питате се за метода ми, почитаема публика?

Докато вървяха по коридора, Малерик си сложи гумените ръкавици, които измъкна от задния джоб на надзирателката. Сетне свали лепенката на хълбока си и извади универсалния ключ за белезници от малкия процеп в кожата си. След като се освободи, удари жената в лицето, мъжа — в гърлото, и издърпа пистолета. Кратко боричкане… и накрая насочи пистолета зад главата си и натисна спусъка. В същото време взриви миниатюрната бомбичка, залепена на обръснатата кожа под косата му, където носеше и плоско балонче с изкуствена кръв, парченца сива гума и телешки кости. За по-голяма автентичност поряза слепоочието си с едно скрито ножче за бръснене — на място, което кърви много, но не боли особено.