Джефри Дивър - Невидимия

Сетне се просна на пода и остана неподвижно, като дишаше съвсем леко. Очите му изглеждаха като на мъртвец, защото си беше капнал гъста течност, придаваща им замъглен вид и позволяваща му да не мига.

„Мамка му, какво направих! Мамка му! Помогнете, някой да ми помогне!“

„О, надзирател Уелс, твърде късно. Аз вече бях мъртъв като прегазено куче.“

Той продължи през лабиринта от коридори в мазето на съда до един килер, където преди няколко дни беше скрил новата си дегизировка. Свали и скри старите си дрехи. Преоблече се, сложи си малко грим и след по-малко от десет секунди бе готов за следващата си роля.

Надникна през вратата. Коридорът беше празен. Той излезе и се забърза нагоре по стълбите. Почти беше време за финала.

— Било е резерва — обяви Кара.

Младата жена отново беше в дома на Райм.

— Резерва ли? — не разбра той.

— Алтернативен план. Всички добри илюзионисти имат по един или два резервни плана за всеки фокус. Сигурно е предвиждал възможността да го заловят и се е подготвил.

— Как го е направил?

— Бомбичка под балонче с изкуствена кръв, скрито под косата. Изстрелът ли? Може да е било имитация. При повечето номера с ловене на куршуми във въздуха се използват пистолети с фалшиви цеви или истински пистолети с халосни патрони. Може да е подменил оръжието на надзирателката.

— Съмнявам се — каза Райм и погледна Селито.

Дебелият полицай се съгласи:

— Да, няма начин да е подменил пистолета или да го е презаредил с халосни.

— Е, значи само се е престорил, че пистолетът стреля в него — обясни Кара. — Извъртял го е под друг ъгъл.

— Ами очите? — попита Райм. — Свидетелите твърдят, че били отворени. Не мигали. И били помътнели.

— Има десетки приспособления за симулиране на смърт. Използвал е капки, които смазват роговицата. Те дават възможност да не мигаш десет-петнайсет минути. Има и контактни лещи с подобно действие. Те придават на човек премрежен поглед като на зомби.

„Зомбита и изкуствена кръв… Боже, каква бъркотия!“

— Как е минал през скапания детектор за метал?

— Още не са били влезли в района за задържане — обясни Селик то. — Станало е по пътя.

Райм въздъхна. Сетне се сопна:

— Къде, по дяволите, се губят уликите?

Погледна Мел Купър, сякаш стройният техник можеше да накара пратката от градския арест да се материализира. Оказа се, че в сградата на съда има две местопрестъпления: коридорът и едно складово помещение в мазето, където бяха намерени средствата за дегизиране на престъпника.

На вратата се позвъни и след малко Роланд Бел нахълта в лабораторията.

— Не мога да повярвам — възкликна задъхано. — Потвърди ли се? Наистина ли се е измъкнал?

— И още как — измърмори хладно Райм. — В момента претърсват сградата. Амелия също е там, но още не са открили следа.

— Може да е напуснал града — изръмжа Бел, — но мисля, че е време да прехвърлим Чарлс и семейството му в тайна квартира, докато се разбере какво ще става.

— Напълно съм съгласен — рече Селито.

Детективът извади мобилния си телефон и се обади:

— Луис? Роланд е. Слушай, Уиър е избягал… Не, не, изобщо не е умрял. Било е номер. Искам Грейди и семейството му да се прехвърлят в тайна квартира, докато го пипнем. Изпращам ти… Какво?

При тази единствена дума всички в стаята се обърнаха към Бел.

— С кого е?… Сам? Какво искаш да ми кажеш?

Райм се вгледа в намръщеното, иначе добродушно лице на южняка. За пореден път в това разследване събития, които бяха изглеждали непредвидими, се оказваха внимателно планирани.

Бел се обърна към Селито:

— Луис каза, че си се обадил и си изтеглил охраната.

— Къде съм се обадил?

— У Грейди. Казал си на Луис само той да остане и си освободил всички други.

— Откъде накъде ще ги освобождавам? Мамка му, отново го е направил. Също както с охраната пред цирка.

— Положението е сериозно — обяви Бел. — Грейди е тръгнал към централното управление, за да разговаря с Констабъл за някакво споразумение. — Заговори по телефона: — Не се отделяй от жената и детето, Луис. Ще се обадя на останалите от екипа. Веднага ще ги изпратя. Не пускай никого. Аз ще се опитам да намеря Чарлс.

Той затвори и набра друг номер. Остана заслушан известно време.

— Никой не отговаря — обяви накрая и остави съобщение: — Чарлс, тук е Роланд. Уиър е избягал и не знаем къде е и какво е замислил. Щом чуеш това съобщение, отиди при някой полицай, когото познаваш лично, и ми се обади.