Джефри Дивър - Невидимия

Арестантът въздъхна:

— Нали знаеш кой ще опере пешкира? Аз. Писна ми. Уморих се от тези гадости. Ще разбера къде е Уиър и какво е намислил.

— Ти? Как?

— Ще накарам всичките си верни съмишленици в Кантон фолс да издирят Барнс. Може би те ще го убедят да каже къде е Уиър и какво прави.

— Чакай, Андрю — измънка смутено Рот. — Да не направиш нещо незаконно.

— Не, имай ми доверие.

— Сигурен съм, че Грейди ще ти е благодарен.

— Нека си остане между нас, Джо. Пет пари не давам за Грейди. Правя го заради себе си. Ще им поднеса главите на Уиър и Барнс на тепсия. Дано всички най-после ми повярват, че съм почтен човек. Хайде сега да завъртим няколко телефона и да видим какво се крие на дъното на тази помия.

Хобс Уентуърт не излизаше много често от Кантон фолс.

Сега, облечен като чистач и тикащ количка с метли, парцали и „въдицата“ си (полуавтоматична карабина „Колт AR-15“), той размишляваше, че големият град доста се е променил от последното му идване преди двайсетина години.

Явно всичко, което беше чувал за проказата, която бавно разяжда бялата раса, бе съвършено вярно.

Боже всемогъщи, виж само: в Ню Йорк имаше повече жълти, отколкото в Токио! А латиноамериканците бяха като мухи. Да не говорим за арабите — Хобс недоумяваше защо след сриването на Близнаците не са ги изловили и изтрепали. Една жена, увита в чаршафи, тъкмо пресичаше. Той изпита силно желание да я убие, защото сигурно познаваше някого, чиито познати са нападнали страната му.

Индийците и пакистанците също — те трябваше да бъдат изпратени незабавно там, откъдето са дошли, защото, по дяволите, той не разбираше и една думичка от онова, което казваха — да не говорим, че не са и християни.

Хобс беше бесен на правителството, задето бе отворило границите ѝ беше пуснало тези скотове да наводнят родината му и да изтикат достойните люде в изолирани островчета на спокойствието — места като Кантон фолс, — които с всеки изминал ден ставаха все по-малко и по-малко.

Господ обаче бе извикал отмъстителя Хобс Уентуърт и му беше възложил благословената мисия на борец за свобода. Защото Джеди Барнс и приятелите му знаеха, че Хобс има талант и в друга област освен разказването на библейски истории за деца. Той умееше да убива. И го правеше много, ама много добре. Понякога „въдицата“ му бе дълъг нож, понякога тънко въже, понякога лек пистолет, понякога сглобяем лък. Десетината му мисии през последните няколко години бяха минали безупречно. Един латино в Масачузетс, един ляв политик в Олбъни, една чернилка в Бърлингтън, един доктор детеубиец в Пенсилвания… народът знаеше, че това са „те“.

А сега той щеше да прибави и един прокурор към списъка.

Хобс избута количката през почти празния подземен паркинг на Сентър Стрийт и спря до една врата. Придаде си отегчен вид, досущ като на чистач, на когото предстои да застъпи на смяна. След няколко минути вратата се отвори и от нея излезе жена на средна възраст с куфарче, дънки и бяла блуза. Той ѝ кимна учтиво и тя му се усмихна, но затвори вратата зад себе си. Извини му се и обясни, че не може да го пусне заради засилените мерки за сигурност.

Той я увери, че разбира, и също се усмихна.

След минута вече пъхаше мъртвото ѝ тяло в количката. Взе електронния ѝ пропуск, прекара го през процепа на ключалката и вратата се отвори.

Хобс се качи с асансьора на третия етаж. Още тикаше количката с тялото на жената, покрито с пликове за боклук. Стигна до кабинета, който господин Уиър бе сметнал за най-удобен за целите им. Бе с изглед към улицата и тъй като беше на Статистическия отдел, не бе много вероятно някой служител да има бърза работа в неделя. Вратата беше заключена, но едрият мъж я отвори с един ритник (господин Уиър беше казал, че няма време да го учи да отваря ключалки).

Вътре Хобс извади пушката си, монтира ѝ оптичния мерник и погледна през него към улицата. Мястото беше идеално. Нямаше начин да пропусне.

В интерес на истината обаче той беше малко нервен.

Не го тревожеше самото убийство — това беше лесно. Загрижен бе за измъкването си след това. Той обичаше живота в Кантон фолс, обичаше да разказва библейски истории на децата, обичаше да ловува, да лови риба, да излиза с приятелите си. Дори Синди понякога му доставяше удоволствие, стига да е в подходящо настроение и да си пийне.

В плана на Магьосника Уиър бе предвидено и бягството му.

Когато Грейди се появи, Хобс щеше да изстреля пет куршума един след друг през запечатания прозорец. Първият изстрел щеше да счупи стъклото и куршумът можеше да се отклони, но останалите щяха да бъдат смъртоносни. Сетне Хобс трябваше да отвори вратата на аварийния изход — но не да излиза оттам. Това било, за да отклони вниманието на полицията от истинския му път за бягство. Щеше да се върне в подземния паркинг. Там бе оставил стария си додж на едно място за инвалиди. Трябваше да се вмъкне в багажника му. По някое време, може би още през нощта, но най-вероятно на следващия ден, колата щеше да бъде вдигната и откарана за нарушение на реда на паркинга.