Джефри Дивър - Невидимия

Е, в живота беше същото.

И Бел знаеше, че каквото и да става в момента в Гробницата, той трябва да се съсредоточи само върху своята задача — да охранява Чарлс Грейди.

Амелия Сакс бе докладвала, че проверява всеки, когото срещне в сградата на съда, независимо от възрастта, ръста и расата (току-що бе догонила и проверила документите на някакъв плешив пазач, който бил много по-висок от Уиър). Беше претърсила мазето на едното крило на постройката и сега започваше другото.

Отрядите на Селито и Бо Хауман още претърсваха горните етажи. Към издирването се беше присъединил не друг, а самият Андрю Констабъл, който проверявал следи, водещи към Уиър, в провинцията. Е, това вече би било уникален случай, замисли се Бел — ако обвиненият в опит за убийство открие истинския убиец.

Бел продължи да оглежда колите наоколо, готов да извади двата си пистолета. Беше стигнал до извода, че е най-логично Грейди да бъде нападнат на улицата, преди да влезе в сградата, откъдето имаше по-малка възможност за бягство. Съмняваше се убийците да са замислили самоубийствена мисия — не се вписваше в профила им. Вероятно щяха да използват момента, след като Грейди слезе от колата си и преди да влезе в сградата на съда. Там щеше да е лесна мишена — на практика нямаше как да се скрие.

Къде е Уиър?

И още по-важно, къде е Грейди?

Съпругата на прокурора бе казала, че е взел личната си кола, не служебната. Бел беше наредил веднага да се започне издирване на волвото, но засега нямаше никакъв резултат.

Той отново огледа улицата, завъртя се. Вдигна очи към сградата от другата страна, нова постройка, приютила няколко държавни служби, с десетки прозорци, гледащи към Сентър Стрийт. Бел бе участвал в кратка акция за спасяване на заложници там и знаеше, че на практика сега би трябвало да е празна. Идеално скривалище за убиеца.

Улицата обаче също беше подходяща, похитителите можеха да стрелят от преминаваща кола.

Къде, къде?

Роланд Бел си спомни времето, когато беше ходил на лов с баща си в Грейт Дизмал Суомп в Южна Вирджиния. Един глиган ги бе нападнал и баща му го рани. Животното изчезна в храсталака. Баща му въздъхна и каза:

— Трябва да го гътнем. Не можем да оставим животното ранено.

— Ама той ни нападна — възрази момчето.

— Виж сега, сине, това е неговият дом. Ние сме натрапници, не той. Това обаче не е важно. Тук не става въпрос за справедливост. Трябва да го намерим, ако ще да го търсим цял ден. Не за да прекратим мъките му, а защото сега той е два пъти по-опасен.

Малкият Роланд огледа гъстите тръстики и храсталаци, простиращи се с километри във всички посоки.

— Ама той може да е навсякъде, татко.

Баща му се засмя мрачно:

— О, не се бой, че няма да го намерим. Той ще ни открие. Дръж пръста си на спусъка, сине. Може да се наложи да стреляш бързо. Готов ли си?

— Да, татко.

Бел огледа за пореден път автомобилите, уличките, близките сгради.

Нищо.

Нито следа от Чарлс Грейди.

Нито следа от Ерик Уиър. Нито следа от съучастниците му. Бел опипа приклада на пистолета си.

„Не се бой, че няма да го намерим. Той ще ни открие…“

— Проверявам всяка врата, Райм. В последния коридор на мазето съм.

— Остави Отряда за бързо реагиране да довърши — посъветва я той и отпусна тежко глава.

— Трябва да вдигнем цялото управление — прошепна тя. — Сградата е дяволски голяма. — Намираше се в Гробницата и проверяваше подред всички коридори. — Тук е зловещо като в консерваторията.

„Мистерии, мистерии…“

— Някой ден трябва да добавиш нова глава в учебника си: за огледи на тайнствени местопрестъпления — пошегува се нервно тя. — Добре, трябва вече да пазя тишина, Райм. Пак ще ти се обадя.

Райм и Купър отново се заеха с уликите от последното местопрестъпление: ножче за бръснене, проби от истинска кръв, парченца от телешки кости и сива гъба за миене, симулиращи мозъчно вещество, и изкуствена кръв, която се оказа захарен сироп с хранителен оцветител. Не бяха намерени никакво ключе или телчици — престъпникът си ги беше взел. Нямаше други полезни улики от коридора.

В килера, където убиецът се беше преобразил, бяха намерили хартиено пликче с остатъци от бомбичката и балончето с изкуствена кръв, гумени ръкавици и дрехите, които бе носил, когато го бяха арестували у Грейди — сив костюм и обувки. По тях Купър намери добри микроулики: каучук и грим, леплив парафин, засъхнало мастило като откритото по-рано, изкуствени влакна и засъхнала изкуствена кръв.