Джефри Дивър - Невидимия

> Нови обувки „Еко“.

Местопрестъпления в градския арест

> Бомбичка и балонче с изкуствена кръв, собствена изработка, не подлежат на конкретизиране.

> Изкуствена кръв (захарен сироп + червен хранителен оцветител), парченца телешки кости и сива гъба за имитация на мозъчно вещество, истинска кръв, ножче за бръснене.

> Гумени ръкавици.

> Каучук и грим като от предишните местопрестъпления.

> Леплив парафин.

> Мастило, черно, подобно на намереното преди.

> Засъхнала изкуствена кръв (боя), изпратена във ФБР.

> Влакна от килим, изпратени във ФБР.

Профил като илюзионист

> Извършителят би могъл да използва разсредоточаване, за да измами жертвите и полицията.

— Физическо разсредоточаване (за разсейване).

— Психологическо разсредоточаване (за отклоняване на подозренията).

> Бягството му от консерваторията е подобно на трика „Изчезнатият човек“. Твърде обичаен.

> Извършителят е опитен илюзионист.

> Опитен в триковете с ръце.

> Владее добре преобразяването. Използва костюми за бързо преобличане от найлон или коприна, покритие за темето, накрайници за пръстите и други каучукови приспособления. Може да е на всякаква възраст, от всякакъв пол или раса.

> Убийството на Калвърт напомня трика „Разрязаната жена“.

> Опитен в отварянето на ключалки с тел.

> Умее да се самоосвобождава.

> Владее фокуси с животни.

> Използва ментализъм, за да измъкне информация от жертвата.

> Използвал фокус с ръце, за да я упои.

> Опитал се да убие жертвата с „Аквариума“ на Худини.

> Вентрилоквизъм („говори с корема си“).

> Ножчета за бръснене.

> Познава и изпълнявал „Горящото огледало“. Много опасен номер.

В цирка кипеше оживление. До началото на вечерното представление оставаше един час.

Кара мина под знамето с образа на Арлекин и забеляза полицейската кола, която Райм бе наредил да остане за охрана. Тя вече чувстваше полицаите като свои колеги, затова се усмихна и им махна. Въпреки че не я познаваха, те също ѝ помахаха.

Още никой не проверяваше билетите, затова Кара влезе безпрепятствено и отиде зад сцената. Забеляза младеж с бележник. На колана му бе закачен служебен пропуск, сякаш беше пистолет.

— Извинете.

— Да? — отвърна той с изразен френски акцент.

— Търся господин Кадески.

— Няма го. Аз съм помощникът му.

— Къде е?

— Не е тук. Вие коя сте?

— Работя за полицията. Имат въпроси към господин Кадески.

Младежът погледна към гърдите ѝ, вероятно (но не задължително) за да види дали има пропуск.

— Аха. Полицията. Ами… той е на вечеря. Скоро ще се върне.

— Знаете ли къде вечеря?

— Не. Сега ще ви помоля да напуснете. Не можете да стоите тук.

— Трябва да го видя.

— Имате ли билет?

— Не, аз…

— В такъв случай не можете да го чакате тук. Напуснете. Той не е споменавал нищо за полицията.

— Ама аз наистина трябва да го видя. Важно е.

— Наистина трябва да си вървите. Изчакайте го отвън.

— Може да се разминем!

— Ако не си тръгнете веднага, ще повикам охраната — заплаши той.

— Ще си купя билет.

— Продадени са. А и дори да имахте билет, не можете да стоите зад сцената. Ще ви изпратя.

Той я избута към изхода, където разпоредителите вече проверяваха билетите. Навън тя спря и посочи към един фургон с надпис „Каса“.

— Там ли се продават билети?

Той се усмихна подигравателно:

— Там е касата, но билетите свършиха. Ако искате да питате нещо господин Кадески, обадете се във фирмата му.

Кара изчака известно време, сетне зави зад шатрата и се насочи към служебния вход отзад. Усмихна се на пазача и той ѝ отвърна със същото, хвърли само бегъл поглед към колана ѝ, където висеше служебният пропуск на младежа с френския акцент. Беше го откачила лесно от панталона му, докато сочеше касата с глупавия си, но успешно отвличащ вниманието въпрос.

„Ето ти добър урок — помисли си. — Никога не се заяждай с фокусник.“

Когато се върна зад сцената, тя прибра пропуска и намери една по-отзивчива служителка. Обясни какъв е проблемът — че бивш илюзионист, работил за господин Кадески, е издирван за убийство и полицията търси директора, за да му зададе няколко въпроса. Жената кимна с разбиране. Беше чула за убийствата и покани Кара да изчака, докато Кадески се върне от вечеря. Даде ѝ специален пропуск и я насочи към една ложа за официални гости, като я увери, че ще накара охраната да я уведоми веднага щом директорът се появи.