Джефри Дивър - Невидимия

— О, стори ми се, че чух нещо.

— Не.

Все пак Констабъл се почуди дали не е проговорил: някакъв коментар или молитва.

Върна се при масата. Адвокатът вдигна поглед от бележника си, където беше записал шест имена и телефонни номера, дадени им от съмишлениците на Констабъл в Кантон фолс.

Рот изглеждаше изнервен. Току-що бяха научили, че преди няколко минути някой се опитал да убие Грейди с пушка. Уиър обаче още беше в неизвестност.

— Страхувам се, че Грейди е прекалено уплашен, за да разговаря с нас — сподели адвокатът. Мисля, че трябва да му се обадим у дома и да му кажем какво сме открили. — Той почука по бележника си. — Или поне да дадем този списък на онзи детектив. Как му беше името? Бел, нали?

— Да, същият.

Рот прокара дебелия си пръст по имената в списъка и попита:

— Мислиш ли, че някой от тях ще знае нещо конкретно за Уиър? Те точно това искат, конкретна информация.

Констабъл се наведе и погледна списъка. Взря се в адвоката си и поклати глава:

— Съмнявам се.

— Съмняваш ли се?

— Да. Виждаш ли първия номер?

— Да.

— Това е химическото чистене на улица „Харисън“ в Кантон Фолс. Този е на клуба по голф. Следващият — на баптистката църква. А тези имена? Ед Дейвис, Брет Самюелс, Джо Джеймс Уоткинс?

— Да, това са съучастниците на Джеди Барнс.

Констабъл се изсмя:

— Не. Всичките са измислени.

Рот се намръщи:

— Как така?

Затворникът се наведе и се вгледа в обърканото лице на адвоката:

— Искам да кажа, че не съществуват.

— Не разбирам.

— Разбира се, че няма да разбираш — прошепна Констабъл, — жалък шибан евреин.

И удари адвоката с юмрук в лицето, преди той да успее да се предпази.

Андрю Констабъл беше як мъж, калѐн в скитане из горите и ловуване, в дране на елени и рязане на кости, в цепене на дърва.

Дебеличкият Джо Рот беше лесен противник. Адвокатът се опита да се изправи и да извика за помощ, но Констабъл притисна ръцете му върху масата и силно го удари в гърлото. От устата на Рот се изтръгна приглушено гъргорене.

Затворникът го събори на земята и го заудря със стегнатите си с белезници ръце. След секунди окървавеният Рот лежеше в безсъзнание, с подуто лице. Констабъл го качи отново на стола и го остави с гръб към вратата. Ако някой от надзирателите погледнеше, щеше да си помисли, че адвокатът чете документите с наведена глава. Констабъл събу чорапа му и избърса пода около стола, покри кървавите петна по масата с листове. Щеше да убие адвоката по-късно. Засега имаше нужда от тази невинна сцена.

Още няколко минути — докато го освободят.

„Свобода…“

Това беше основната цел на Ерик Уиър.

Най-добрият приятел на Констабъл, Джеди Барнс, вторият мъж в командването на Патриотичния съюз, бе наел Уиър не да убие Грейди, а да освободи затворника от силно охранявания нюйоркски градски арест, да го преведе по Моста на въздишките и да го закара на сигурно място в Ню Инглънд, където групата щеше да продължи войната си срещу нечестивите, нечистите и непълноценните. Мисията за прочистване на родината от черни, обратни, рязани, цигани, чужденци — от „онези“, за които Констабъл говореше всяка седмица на събранията им и пишеше в уебсайтовете, посещавани от хиляди умно разсъждаващи хора в цялата страна.

Констабъл се изправи, приближи се до вратата и погледна навън. Надзирателите не подозираха какво се е случило в стаята.

Затворникът се замисли, че би трябвало да има някакво оръжие, затова взе един метален автоматичен молив от джоба на кървавата риза на адвоката. Уви единия му край в чорапа си, за да не се нарани. Щеше да използва острия край на молива като нож.

Седна отново срещу Рот и зачака. Замисли се за плана на Уиър, или Магьосника, както го наричаше Барнс. Това беше истински шедьовър, включващ десетки илюзионистически номера. Имитация и двойно блъфиране, внимателна преценка на времето, хитро отклоняване на вниманието. Всичко започна с идеята, че полицията трябва да повярва, че съществува заговор срещу Грейди. Преподобният Ралф Суенсън щеше да направи първото покушение. Осуетеният опит за убийство щеше да убеди полицията в опасността, грозяща живота на прокурора, и да притъпи бдителността ѝ за други престъпления — като организираното бягство от затвора.

Сетне Уиър щеше сам да се набута в ръцете на полицията при втори опит за убийство и така да проникне в ареста.

Междувременно Констабъл също трябваше да отвлече вниманието. Щеше да убеди ченгетата в невинността си и да подмами Грейди в сградата на съда с обещание да даде показания срещу Барнс и съучастниците му. Констабъл дори щеше да се опита да им помогне в издирването на илюзиониста — и така допълнително да ги заблуди, а в същото време да получи възможност да съобщи на Барнс местонахождението си. Този информация веднага щеше да бъде предадена на Уиър.