Джефри Дивър - Невидимия

Когато Грейди се появи, Хобс Уентуърт щеше да направи опит да го убие, но дали ще успее, нямаше значение. Целта бе да отвлече вниманието на полицията от сградата на ареста. Сетне Уиър — свободно разхождащ се в сградата след симулирането на собствената си смърт — щеше да се промъкне, да убие надзирателите и да измъкне Констабъл.

Имаше още една част от плана — възможност, която Констабъл чакаше от седмици. Джеди Барнс му беше казал:

— Ти трябва да се погрижиш за адвоката си.

— В какъв смисъл?

— Уиър каза, че зависи от теб. Просто трябва да се погрижиш Рот да не пречи.

Сега, като гледаше кръвта, стичаща се от устата на адвоката, той си помисли: „Е, ще се погрижа добре за евреина.“

Констабъл се чудеше как Уиър смята да убие надзирателите, как щеше да се маскира, как щяха да се измъкнат. В уреченото време той чу бръмченето на външната врата.

О, колесницата на освобождението му идваше.

Констабъл извлече Рот в ъгъла на стаята. Замисли се дали да не го убие сега, като стъпи на врата му. Предполагаше обаче, че Уиър има пистолет със заглушител. Или нож. Можеше да го направи с това оръжие.

Чу изщракването на ключалката. Вратата се отвори.

За миг Констабъл си помисли: „Удивително! Уиър се е предрешил като жена.“

Сетне обаче я позна — червенокосата полицайка, която беше с детектив Бел предния ден.

— Има пострадал — извика тя, щом зърна Рот. — Обадете се на Бърза помощ!

Зад нея единият надзирател вдигна телефона, а другият натисна червения бутон на алармата.

„Какво става? — недоумяваше Констабъл. — Къде е Уиър?“

Отново погледна жената и видя спрей със сълзотворен газ, единственото разрешено средство за самозащита в ареста. Умът му работеше бързо; той се хвана за корема и застена:

— Някакъв мъж проникна в стаята! Друг затворник! Опита се да ни убие! — Държеше острия молив скрит между дланта и корема си. — Ранен съм. Наръгаха ме.

Хвърли бърз поглед навън, но от Магьосника нямаше следа.

Жената се огледа намръщено. Констабъл се просна на пода. Смяташе да забие молива в лицето ѝ, когато се приближи. Може би щеше да я улучи в окото. Щеше да ѝ отнеме спрея, да я удари в устата. Може би да притисне молива в гърба ѝ. Надзирателите щяха да си помислят, че е пистолет, и да го пуснат да излезе. Уиър сигурно беше наблизо, може би в коридора отвън.

„Хайде, маце. Ела по-близо. Сигурно носи бронирана жилетка — помисли си той. — Целѝ се в лицето.“

— Адвокатът? — попита тя. — И него ли са наръгали?

— Да, беше някакъв чернокож затворник. Нарече ме расист. Каза, че щял да ми даде добър урок. — Той държеше главата си наведена, но усети, че тя се приближава. — Джо е ранен тежко. Трябва да му помогнем!

„Още няколко крачки…“

„Ако той е бял и има интелигентен вид — ако няма липсващи зъби и не мирише на урина, — няма ли да се замислите малко повече, преди да дръпнете спусъка?“

Констабъл изстена.

Почувства, че полицайката е съвсем близо.

— Дайте да видя раната — каза тя.

Той стисна здраво молива. Приготви се за скок. Вдигна поглед.

И видя отвора на спрея на сантиметри от очите си.

Тя натисна копчето и струята го удари право в лицето. Сякаш стотици микроскопични иглици се забиха в устата, носа и очите му.

Констабъл закрещя. Полицайката издърпа молива от ръката му и го изрита. Той се просна по гръб.

— Защо го направи? — изкрещя и понечи да се надигне. — Защо?

Тя се поколеба за миг, сетне отново го напръска с изгарящия спрей.

Амелия Сакс остави спрея на масата.

Сержантът в нея малко се замисли, преди да впръска втора струя газ в лицето на Констабъл.

Когато обаче забеляза златния автоматичен молив в ръката му, Сакс патрулиращият полицай със задоволство чу жалното квичене на негодника след повторната употреба на спрея. Тя се отдръпна и двамата надзиратели сграбчиха затворника и го извлякоха навън.

— Лекар! Извикайте лекар. Очите ми! Имам право на лекар!

— Я млъквай бе.

Надзирателите го повлякоха по коридора. Констабъл започна да рита. Те спряха, сложиха му окови на краката и отново го помъкнаха.

Сакс и други двама надзиратели, които бяха притичали, прегледаха Джоузеф Рот. Той дишаше, но беше в безсъзнание и тежко ранен. Сакс реши, че е по-добре да не го местят. Скоро пристигна Бърза помощ и след като тя провери документите им, санитарите се заеха с адвоката. Освободиха дихателните му пътища, обездвижиха врата му, сложиха го на носилка и го изнесоха.

Сакс огледа стаята и преддверието, за да се увери, че Уиър не се е промъкнал незабелязано. Не, сигурна беше, че го нямаше. Излезе и едва след като получи пистолета си от охраната, се почувства по-спокойна. Обади се на Райм и му разказа какво се е случило, сетне добави: