Джефри Дивър - Невидимия

— Нали знае, че няма да го оставя толкова лесно?

— Много добре го разбира, Чарлс.

— Знаеш ли, че Уиър е мъртъв?

— Да… Трябва да ти кажа, че Андрю посрещна с радост тази новина. Наистина вярвам, че няма нищо общо с опита за покушение срещу теб, Чарлс.

Грейди не споделяше мнението си по делата с никого от защитата, дори с най-почтените адвокати. Затова само попита:

— Информация му е сигурна, нали?

— Да, сигурна е.

Грейди му вярваше. Рот не се оставяше да го заблуждават лесно. Щом смяташе, че Констабъл е на път да издаде някои от другарите си, значи така щеше да стане. Колко успешно ще премине процесът след това, беше друг въпрос. Ако обаче информацията на Констабъл бе добра и щатската полиция си свърши работата, той бе убеден, че ще пъхне престъпниците зад решетките. Освен това щеше да се погрижи уликите да бъдат анализирани от Линкълн Райм.

Грейди изпитваше смесени чувства за смъртта на Уиър. Макар официално да бе заявил, че е загрижен от разстрела на арестанта и че ще проведе сериозно разследване, той тайно се радваше, че негодникът си го е получил. Все още беше потресен от мисълта, че един убиец може да проникне с такава лекота в апартамента му и да убие него и семейството му.

Грейди изгледа жадно чашата с вино, от която тъкмо се канеше да отпие, но последствията от този телефонен разговор изключваха употребата на алкохол в близките часове. Случаят „Констабъл“ беше важен и той трябваше да е със съвършено бистър ум.

— Иска да се срещнете лично — добави Рот.

Виното беше скъпо „Каберне Совиньон“ от Гаргич Хилс, 1997 година. Превъзходна винарна и превъзходна реколта.

— За колко време можеш да стигнеш до ареста? — попита адвокатът.

— За половин час. Тръгвам веднага.

Грейди затвори телефона и обяви на жена си:

— Добри новини.

Луис, едрият полицай, каза:

— Идвам с вас.

След залавянето на Уиър Лон Селито беше намалил охраната на прокурора на един човек.

— Не, остани със семейството ми, Луис. Така ще съм по-спокоен.

Жена му попита предпазливо:

— Ако това е добрата новина, скъпи, коя е лошата?

— Че се налага да пропусна вечерята — отвърна прокурорът.

Лапна няколко дребни бисквити, отпи голяма глътка от превъзходното вино и си помисли: „По дяволите, хайде да празнуваме.“

Сакс спря очукания си „Шевролет Камаро“ пред Сентър Стрийт 100. Остави полицейския си пропуск на таблото и слезе. Кимна на полицаите, чакащи отпред, и попита:

— Къде е местопроизшествието?

— На първия етаж, отзад. Коридорът на отдела за картотекиране.

— Районът отцепен ли е?

— Да.

— С чие оръжие е убит?

— На надзирател Линда Уелс. Доста е разстроена. Негодникът ѝ счупил носа.

Сакс взе един от куфарите, закрепи го на количка за багаж и го повлече към входа на съда. Останалите техници я последваха.

Нещата бяха ясни. Случайна стрелба при опит за бягство на арестант. Въпреки това, тъй като беше загинал човек, трябваше да се направи оглед. Амелия Сакс щеше да свърши работата си не по-малко съвестно от всеки друг път.

Един надзирател провери документите им и ги поведе по лабиринта от коридори. Накрая стигнаха до затворена врата, преградена с жълта лента. В помещението завариха детектив, разговарящ с една униформена надзирателка с разкървавен нос.

Сакс се представи и обясни, че тя ще извърши огледа. Детективът се отдръпна и полицайката попита другата жена какво се е случило.

Със запъване надзирателката обясни, че арестантът успял някак да разкопчае белезниците си.

— За две-три секунди го направи. Всичките белезници. Ей така, просто се отвориха. Не е пипал ключа ми. — Тя посочи към джоба на блузата си, където явно го държеше. — Имал е ключе или някаква тел в крака си.

— В джоба ли? — намръщи се Сакс, като си спомни колко внимателно го бяха претърсили.

— Не, в крака си. Ще видите. — Надзирателката кимна към коридора, където лежеше трупът на Уиър. — Има процеп в кожата. Под една лепенка. Случи се толкова бързо!

Сакс предположи, че сам се е наранил, за да скрие инструментите си. Мисълта я отврати.

— После хвана служебното ми оръжие и се сборичкахме. И той просто стреля. Не исках да натискам спусъка. Наистина не исках, но… Опитах се да установя контрол, но не успях. И той просто стреля.

Установявам контрол… Служебно оръжие… Тези официални термини вероятно бяха опит да се отърси от вината, която чувстваше. За нея не беше важно, че един убиец е мъртъв, че животът ѝ е бил в опасност, че този човек е изиграл десетки други полицаи; не, важното бе, че тя е сбъркала. За жените в нюйоркската полиция летвата беше вдигната твърде високо. И грешките им се наказваха много по-строго, отколкото при мъжете.