Джефри Дивър - Невидимия

— Ние го арестувахме и претърсихме — успокои я Сакс. — И сме пропуснали да видим ключето.

— Да — измърмори надзирателката, — но пак ще го водят.

Имаше предвид разследването по случая. Да, така щеше да стане.

Е, Сакс смяташе да извърши огледа колкото можеше по-пълно, за да осигури максимална подкрепа на тази жена.

Уелс опипа внимателно носа си.

— Ох, как боли. — От очите ѝ течаха сълзи. — Какво ще кажат сега децата? Винаги ме питат дали се занимавам с нещо опасно. Аз им казвам, че не. А вижте сега това…

Сакс си сложи гумени ръкавици и поиска пистолета на надзирателката. Извади пълнителя и патрона от зарядната камера. Прибра ги в едно найлоново пликче.

— Можете да си вземете кратка отпуска — посъветва жената, като влезе в ролята на бъдещ сержант.

Уелс дори не я чу.

— Той просто стреля — каза глухо. — Не съм искала да става така. Не съм искала да убивам никого.

— Линда. Можете да си вземете отпуска. Седмица, десет дни.

— Мога ли?

— Говорете с началника си.

— Да. Добре. Може.

Уелс стана и се приближи до лекаря, разговарящ с партньора ѝ, който имаше оток на врата, но иначе изглеждаше добре.

Техниците разположиха нещата си пред вратата на коридора, където бе станал инцидентът, отвориха куфарчетата си и подредиха екипировката за съхранение на уликите, за взимане на отпечатъци и за снимане. Сакс облече белия си гащеризон за огледи и сложи гумени ленти на обувките си.

Закрепи микрофона на главата си и поиска от централата връзка с Линкълн Райм. Скъса полицейската лента и отвори вратата, като си мислеше: „Процеп в кожата. От всички престъпници, с които сме се сблъсквали, Фокусника е най-…“

— О, мамка му! — избухна.

— И аз се радвам да те чуя, Сакс — прозвуча гласът на Райм в слушалките. — Поне мисля, че си ти. Има много смущения.

— Не мога да повярвам, Райм. Изнесли са трупа преди огледа.

Коридорът беше целият в кръв, но празен.

— Какво? — изкрещя той. — Кой е позволил такова нещо?

В криминологията основно правило е, че медиците могат да влязат на мястото на престъплението, за да спасят пострадал, но при убийство трупът не може да се пипа от никого преди огледа, дори от съдебния лекар. Кариерата на онзи, който бе допуснал изнасянето на Фокусника, беше сериозно застрашена.

— Има ли проблем, Амелия? — попита един от техниците зад нея.

— Виж! — изсъска тя и кимна към коридора. — Хората на съдебния лекар са го изнесли преди огледа. Какво е станало?

Младият техник се намръщи. Спогледаха се с колегата си, сетне измърмори:

— Ъ, съдебният лекар е навън. Говорехме с него, когато пристигна ти. Онзи, който хранеше гълъбите. Канеше се да чака, докато приключиш с огледа.

— Какво става? — изръмжа Райм. — Чувам някакъв говор, Сакс.

— Медиците са навън, Райм. Явно не те са изкарали трупа. Какво…?

— О, мамка му! Не!

Побиха я тръпки.

— Райм, да не мислиш…?

— Какво виждаш, Сакс? — изрева той. — Как изглежда кръвта?

Тя изтича до кървавото петно на стената и го разгледа.

— О, не, не изглежда нормално за изстрел, Райм.

— Мозъчно вещество, кости?

— Има някакво сиво вещество, но и то не изглежда нормално. Има парченца от кости.

— Направи полеви кръвен тест.

Тя изтича при вратата.

— Какво? — попита един от техниците, но видя лицето ѝ и млъкна.

Сакс разрови трескаво съдържанието на един от куфарите.

Грабна Касъл-Майеровия комплект за изследване на кръв и се върна при петното. Взе проба от стената. Капна ѝ фенолфталейн и след секунда вече знаеше резултата:

— Нямам идея какво е, но определено не е кръв.

Погледна към едно червено петно на пода. То вече изглеждаше истинска кръв. Направи му проба и се оказа, че предположението ѝ е вярно. Сетне забеляза кърваво ножче за бръснене в ъгъла.

— Мамка му, Райм, само е имитирал стрелба. Порязал се е някъде, за да кърви наистина и да заблуди надзирателите.

Тя присви очи при тази противна мисъл.

— Предупреди охраната. Да затворят всички изходи.

Детективът дотича и се втренчи в пода. Линда Уелс също се появи. Краткото облекчение, което почувства, когато разбра, че не е убила никого, бързо премина и тя си даде сметка за далеч по-тежките последствия от случилото се.

— Не! Той беше там. Очите му бяха отворени. Изглеждаше умрял — запищя отчаяно тя. — Главата му… цялата беше в кръв. Виждаше се… Виждаше се дупка!

„Виждала се е илюзия за дупка“ — помисли си мрачно Сакс.

— Изходите са блокирани — извика детективът, — но, по дяволите, този коридор не е със специална охрана. Може вече да е навсякъде. Да е откраднал кола или да пътува с метрото към Куинс.