Джефри Дивър - Невидимия

— О, докато си жив, няма да излезеш на свобода, Уиър — сопна се Сакс.

Фокусника избухна в гръмък смях:

— Ами ако избягам? Стените все пак са само илюзия.

— Не смятам, че ще имаш възможност да избягаш — намеси се Селито.

— Е, отговорих ти вече на въпроса „как“, Уиър, или както се наричаш — заключи Райм. — Сега би ли ни казал „защо“? Мислехме, че искаш да отмъстиш на Кадески. Оказва се обаче, че целта ти е бил Грейди; илюзия за наемен убиец.

— Отмъщение ли? — изсъска гневно Уиър. — Какъв смисъл има от него? Ще премахне ли белезите и ще излекува ли дробовете ми? Ще ми върне ли жената?… Вие нищо не разбирате! Единственото важно нещо в живота ми са били представленията. Илюзията, магията. Моят учител, Сатаната, ме подготвя за тази професия цял живот. Пожарът ми отне всичко. Аз вече не съм достатъчно издръжлив, за да давам представления. Ръката ми е осакатена. Гласът ми е похабен. Кой ще дойде да ме гледа? Не мога да върша единственото нещо, за което ме е създал Господ. Ако единственият начин да сътворявам илюзии е, като нарушавам закона, готов съм да го правя.

„Синдромът на фантома от операта…“

Той отново хвърли поглед към тялото на Райм:

— Ти как се чувстваше след нещастието, как приемаше мисълта, че никога вече няма да бъдеш полицай?

Райм стисна устни. Думите на убиеца обаче достигнаха целта си. Как се беше чувствал ли? Да, бе изпитвал същия гняв като Ерик Уиър. И наистина след нещастието беше престанал да прави разлика между добро и зло. „Защо да не стана престъпник? — беше си помислил в пристъп на лудост и депресия. — Мога да тълкувам уликите по-добре от всеки друг на света. Това означава, че мога и да ги пренареждам. В състояние съм да извършвам безупречни престъпления…“

В крайна сметка, разбира се, благодарение на хора като Тери Добинс, на лекари, колеги и на собствената си силна воля той се освободи от тези мисли. Но сега наистина знаеше за какво говори Уиър. Макар че и в миговете на най-голямо отчаяние не му беше хрумвало да отнеме човешки живот — освен своя.

— Продал си таланта си като наемник, така ли?

Уиър си даде сметка, че е загубил самообладание и е казал прекалено много. Затова замълча.

Сакс се поддаде на гнева си. Пристъпи към дъската и дръпна няколко снимки на жертвите. Завря ги пред лицето на Уиър и изкрещя:

— Убил си тези хора само за отвличане на вниманието?

Уиър издържа погледа ѝ. Сетне се огледа и се изсмя:

— Наистина ли си мислите, че можете да ме задържите в затвора? Знаете ли, че при един облог Хари Худини бил затворен гол в отделението за осъдените на смърт във Вашингтон. Избягал толкова бързо от килията си, че имал време да отвори всички други и да смени местата на останалите осъдени преди изтичане на времето за облога.

— Да, това е било преди много време — съгласи се Селито. — Сега затворите имат малко по-добра система за охрана. — Обърна се към Сакс и Райм: — Ще го заведа в централното управление. Да видим дали няма да се разприказва.

Когато тръгна към вратата обаче, Райм го спря:

— Чакай.

Гледаше таблицата на уликите.

— Какво? — попита Селито.

— Когато Лари Бърк го е арестувал, той се е освободил от белезниците.

— Да.

— Открихме слюнка, нали? Провери в устата му. Може да е скрил някое ключе.

— Нямам ключе. Наистина — побърза да каже Уиър.

Селито си сложи гумените ръкавици, дадени му от Мел Купър, и нареди:

— Отваряй устата. Ако ме ухапеш, ще ти изчезна топките. Ясно? Едно ухапване, и няма топки.

— Ясно.

Фокусника отвори уста. Селито я освети с фенерчето си. Бръкна и порови малко вътре.

— Нищо — заключи накрая.

— Има още едно място, където трябва да се провери — отбеляза Райм.

Селито изръмжа:

— Ще се погрижа да го проверят в управлението, Линк. Някои неща не бих правил и за пари.

Детективът отново понечи да изведе арестанта, но Кара извика:

— Чакай. Провери зъбите му. Подръпни ги един по един. Особено кътниците.

Уиър застина:

— Не можете да го направите.

— Отваряй устата — сопна се детективът. — О, и правилото за топките още важи.

Фокусника въздъхна:

— Десният горен кътник.

Селито и Райм се спогледаха. Сетне Селито бръкна в устата на престъпника и дръпна леко. Извади изкуствен зъб. В кухината имаше малка изкривена телчица. Той я остави в една стъклена паничка и върна зъба на мястото му.

— Доста е малка — отбеляза детективът. — Възможно ли е да я използва?

Кара огледа телчицата и заяви:

— О, с това може да отвори полицейски белезници за четири секунди.