Джефри Дивър - Невидимия

Уиър огледа младата жена от глава до пети.

— Да — отвърна тя и започна да сипва захар в кафето си.

— Ама аз се опитах да те убия — изхриптя той. — Ако съм ти казал всички тези неща, за да те заблудя, трябваше да те оставя жив.

Райм се изсмя:

— Изобщо не си искал да ме убиваш. Не си имал такова намерение. Искал си да повярвам на думите ти. Още щом си излязъл от къщата ми, си се обадил на пожарната от уличен телефон. Проверихме в телефонната централа. Мъжът, който им позвънил, твърдял, че вижда пламъците от телефонната будка, в която се намира. Само че тя е зад ъгъла. Оттам няма видимост към моята стая. Между другото, Том провери лично. Благодаря ти, Том — провикна се Райм към болногледача, който минаваше пред вратата.

— Моля — отвърна небрежно младият мъж.

Уиър затвори очи и поклати глава; явно едва сега осъзнаваше грешката си.

Райм присви очи и се вгледа в дъската с уликите.

— Всички жертви са имали работа или интереси, свързани с цирка: музика, гримьорство, езда. И бяха убити по подобие на известни илюзионни номера. Ако обаче целта ти беше да унищожиш Кадески, ти щеше да ни отклониш от „Сирк фантастик“, не да ни водиш към него. Следователно искаше да ни отвлечеш вниманието от нещо друго. Какво? Отново погледнах уликите. На третото местопрестъпление, край реката, ние те изненадахме. Не ти дадохме време да вземеш якето си с журналистическия пропуск и хотелската карта в джоба. Следователно те не са подхвърлени улики. Би трябвало да имат някаква връзка с онова, което беше замислил. Хотелската карта би могла да е от един от три хотела. Името „Ланам армс“ звучеше познато на детектив Бел и той провери в бележника си. Оказа се, че с Чарлс Грейди са пили кафе и са обсъждали подробностите по охраната в бара на хотела. Роланд ми каза, че „Ланам“ е съседната сграда до блока на Грейди. Замислих се за журналистическия пропуск. Обадих се на репортера, от когото е откраднат. Оказа се, че отразява делото срещу Констабъл и на няколко пъти е интервюирал прокурора… Намерихме месингови стружки и предположихме, че са от часовников механизъм. Но може би са дошли от ключ или някой инструмент.

Сакс се намеси:

— В колата беше намерена страница от вестник. Една от статиите наистина беше за цирка. Имаше обаче и заглавие за делото срещу Констабъл.

Тя кимна към дъската.

ВЪОРЪЖЕНА ГРУПИРОВКА ПОДГОТВЯ МАСОВИ УБИЙСТВА. ДЕЛОТО ЗАПОЧВА УТРЕ

— Имаше и касова бележка от ресторант — добави Райм. — Трябваше да я хвърлиш.

— Каква бележка? — намръщи се Уиър.

— Беше в якето. Отпреди две съботи е.

— Ама тогава бях…

Убиецът изведнъж замълча.

— Бил си извън града, това ли щеше да кажеш? — попита Сакс.

— Да, знаем. Касовата бележка е от един ресторант в Бедфорд Джънкшън.

— Не знам за какво говорите.

— Един полицай от Кантон фолс, който разследва Патриотичния съюз, ми се обади и поиска да говори с Роланд — обясни Райм.

— Видях кода на екранчето на телефона си. Беше същият като на ресторанта.

Уиър се вторачи с немигащи очи в паралитика, който продължи:

— Оказа се, че Бедфорд Джънкшън е точно до Кантон фолс, където живее Констабъл.

— Какъв е този Констабъл? — попита Уиър, но по изражението му личеше, че много добре знае.

Селито се намеси:

— Сред хората, с които обядва, имаше ли някой си Барнс? Джеди Барнс?

— Не познавам такъв човек.

— А да си чувал за Патриотичния съюз?

— Знам само това, което пише по вестниците.

— Не вярвам — отсече Селито.

— Ако щете, вярвайте — тросна се Уиър.

В очите му се четеше необузданият гняв, за който беше говорил Тери Добинс. След кратка пауза той попита:

— Как разбрахте истинското ми име?

Никой не отговори, но Уиър спря поглед върху едно от последните изречения, записани в таблицата на уликите. Лицето му помръкна и той изсъска:

— Някой ме е предал, нали? Разказали са ви за пожара и Кадески. Кой?

По лицето му заигра злобна усмивка. Той плъзна поглед към Сакс и Кара, втренчи се в Райм:

— Джон Китинг ли? Казал ви е, че съм му се обаждал. Безгръбначно нищожество. Той никога не събра кураж да ми се противопостави. Или Арт Лосър? Юди Искариотски. Няма да ги забравя. Аз никога не забравям предателството.

Той се закашля. Сетне се загледа в другия край на стаята.

— Кара… Така ли се казваше? Коя си ти всъщност?

— Илюзионистка — отвърна дръзко тя.

— Една от нас — подигра се Уиър и я огледа. — Жена илюзионист. И като каква се явяваш тук? Нещо като консултант, а? Когато изляза на свобода, може да ти дойда на гости. Може би ще те изчезна.