Джефри Дивър - Невидимия

Развърза въжето, изкачи се два етажа по-нагоре и спря до един прозорец на седемнайсетия етаж. Надникна вътре. Коридорът беше празен. Той остави пистолета и кесийката с инструменти на перваза и смъкна униформата на пиколо с едно движение. Остана по обикновен сив костюм, с бяла риза и вратовръзка. Закрепи пистолета на колана си и отново използва инструментите, за да отвори прозореца. Прескочи вътре.

Остана неподвижен за момент, за да си поеме въздух. Сетне тръгна по коридора към избрания апартамент. Спря до вратата, коленичи и отново извади инструментите. За три секунди отвори ключалката. След още пет — резето. Открехна вратата само толкова, колкото да види пантите, сетне им капна малко машинно масло, за да не скърцат. След броени секунди вече беше в дългия, тъмен коридор на апартамента. Бавно затвори вратата.

Огледа се.

На стената имаше няколко репродукции на Салвадор Дали, семейни снимки и най-впечатляващото — нескопосана детска рисунка на Ню Йорк с водни бои (отдолу беше написано името на художничката: Криси). До вратата имаше евтина масичка, под единия ѝ крак бе пъхната нагъната хартийка. В ъгъла на коридора стоеше ска със счупен автомат. Тапетите бяха стари и мръсни.

Малерик се ориентира по звука от телевизора в хола, сетне се вмъкна в една странична стаичка, чието основно обзавеждане се състоеше от детско пиано. Върху него стоеше отворен учебник, също носещ името „Криси“. Малерик имаше съвсем общи познания по музика, но когато разгърна учебника, забеляза, че произведението е доста трудно.

Реши, че макар и да не ставаше за художничка, момичето сигурно бе талантлива млада музикантка — Кристин Грейди, дъщерята на заместник областния прокурор на Ню Йорк Чарлс Грейди.

Този дом беше негов. А Малерик беше получил сто хиляди долара, за да го убие.

Амелия Сакс седеше на тревата пред цирка с присвити очи — десният ѝ бъбрек пулсираше от болка. Беше спасила десетки души от смачкване и сега се бе оттеглила встрани, за да си поеме въздух.

От огромното, плющящо на вятъра черно-бяло знаме отгоре я наблюдаваше Арлекин. Предишния ден ѝ се беше видял зловещ, но сега, след паниката (причинена от него), изглеждаше отвратителен и грозен.

Тя не беше паднала — коляното и обувката, които я бяха ударили, принадлежаха на някакъв мъж, решил да пропълзи по главите на останалите, за да ги изпревари на изхода. Гърбът, гърдите и лицето още я боляха. Седеше тук вече петнайсетина минути, изтощена и замаяна — отчасти от притискането, отчасти от ужасяващата клаустрофобия. Тя по принцип издържаше да стои в малки стаи, дори в асансьори. Когато не беше в състояние да се движи обаче, започваше да ѝ се повдига и тя изпадаше в паника.

Ранените получаваха първа помощ. Нямаше сериозни травми — главно навяхвания и ожулвания. Няколко изкълчвания, една счупена ръка.

Тълпата, повлякла Сакс, се бе изсипала през южния изход на цирка. Навън полицайката падна на колене и побърза да изпълзи встрани от множеството. Вече излезли от помещението с бомбата, зрителите се превърнаха в добри самаряни и се захванаха да помагат на пострадалите.

Тя махна на един полицай от сапьорния отряд и просната на тревата, му показа значката си и му каза за покрития с платнище предмет близо до южния изход. Той влезе заедно с колегите си под купола.

Сетне музиката вътре спря и Едуард Кадески излезе.

Като гледаха как сапьорите се залавят за работа, някои от публиката си дадоха сметка, че наистина има опасност и че с досетливостта си Кадески ги е спасил от много по-сериозна паника. Посрещнаха го с ръкопляскания и той кимна скромно. Други от зрителите — ранени и не — не бяха толкова благосклонни, мръщеха се и искаха да знаят какво е станало, дори се оплакваха, че е можело да се организира по-добре евакуацията.

Междувременно сапьорите и десетина пожарникари претърсиха цирка и не откриха никакво взривно устройство. Под платнището се оказа, че имало кашони с тоалетна хартия. Полицията започна да претърсва фургоните и камионите на цирка, но и там не се намери нищо.

Сакс се намръщи. Нима бяха сгрешили? Как беше възможно? Уликите бяха толкова ясни. Райм имаше навик да прави смели предположения и понякога грешеше. Но в случая с Фокусника уликите се допълваха и ясно сочеха към цирка.

Дали Райм бе научил вече, че не са намерили бомба? Тя се надигна несигурно и се зае да търси радиостанция, за да се обади. Нейната лежеше счупена близо до изхода за щастие това бе единствената жертва.